И да има правителство след 27 октомври, под половин милион ще са зад него, а избирателите са 5,5 млн.
Юри Велев, „24 часа“
– Това е първото проучване на общественото мнение след наместването на партийните пластове, разклатени в последните месеци. Каква е картината, която се вижда на политическия терен в началото на предизборната кампания, г-н Ганев?
– Най-съществена динамика като събитийност в последните месеци имаше в ДПС и БСП. В ДПС се случи разцепление. В БСП се смени ръководството и след тежка битка има ново, което беше опозиционно на старото. Това обаче не предизвика някаква смяна на електоралните нагласи. Не отчитаме
нито спад, нито ентусиазъм заради обединението на всички леви по терена
ГЕРБ запазва първото си място. “Възраждане” има всички шансове за пръв път да е втора политическа сила с лек ръст в сравнение с предишните избори. ПП-ДБ не е в най-добрата си форма и коалицията не може да покаже оттласване от ниските стойности, до които паднаха на изборите през юни.
Проучването показва, че седем партии са сигурни за парламента. МЕЧ и “Величие” остават на проценти, които ги доближават до ръба на парламента. Тоест в 51-ия парламент се очаква да влязат 7 формации и 2 с шанс за представителство.
– А как ще финализират “ДПС – Ново начало” и АПС?
– Огромно предизвикателство предстои за социолозите – чрез социологически инструментариум да покажем това съотношение. Първо, в тази общност това е голям казус и не знаем доколко получаваме най-достоверната информация от респондентите. Част от тях се притесняват да казват реалното си мнение. Второ, традиционно в този тип общности има по-сериозен дял на клиентелни мрежи. Там не можем да улавяме със социологически инструментариум в каква посока и с какъв дял ще се разпределят. АПС на Доган е с няколко процентни пункта пред “ДПС – Ново начало”, което явно се дължи на сработване на някаква форма на етническа солидарност сред българските турци.
При Делян Пеевски стои сериозен организационен ресурс – и областните председатели, които взеха неговата страна, а те имат развити мрежи по места, и кметове на немалки общини. Тези два подхода си личат по листите.
Да вземем например Кърджали
Едните изкарват Ахмед Доган – най-силното им оръжие. От другата страна излизат на първите три места кметове – на Кърджали, Джебел и Черноочене.
– Какъв е все пак вариантът за коалиция?
– Почти не виждам вариант извън това ГЕРБ и ПП-ДБ да постигнат някакво споразумение за общо управление. За това може да спомогне втората позиция на “Възраждане”: “Ето вижте, те вече са втора сила, дайте евроатлантическите партии да се съберем”.
Но гласовете не стигат и трябва да се търсят трети и четвърти. Кой би могъл да е?
Най-силно заподозрените са БСП и ИТН
По големите теми като геополитическата посока между ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН няма голяма разлика. А новото ръководство на БСП е по-сговорчиво от предишното по тези теми. Това много би приличало на ситуация, която имахме точно преди 10 години – вторият кабинет на Борисов се роди, след като ГЕРБ и Реформаторският блок сключиха коалиционно споразумение и споразумение за подкрепа с Патриотичния фронт и АБВ. Според мен може да се мисли за подобен вариант. Тук ключовият въпрос е дали може да се стигне до разбирателство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
– Очаквате ли политическата криза да се разреши след тези избори?
– Не мога да предположа дали ще има кабинет, или не – това зависи и от резултата, и от предизборната кампания. Защото по време на кампанията може да се взривят всички възможни евентуални мостове за сътрудничество след изборите – примерно между ГЕРБ и ПП-ДБ.
Но смятам, че дори и да се състави кабинет, проблемът, който идва от ниската активност, ниското доверие към всички партии, няма да позволи да се разреши в дълбочина политическата криза.
Кризата идва от това, че нямаш ново, но и старото не го искаш. Може да се състави правителство и то да изкара и 1, и 2 г., но кризата няма да бъде разрешена в дълбочина.
Това може да стане в по-дългосрочен план, когато в партийната система навлязат нови играчи, които да я презаредят с доверие и да върнат част от избирателите, които в последните 3-4 г. бяха дистанцирани от изборния процес.
