Цари тотална административна безпомощност, казва тя
„Обслужването на лобистки интереси по време на мъртъв сезон за туризма не е намеса на държавата в помощ на бежанци. Това е намеса на държавата в помощ на нашия бизнес. Няма лошо, но нека го наречем такова, каквото е, а не каквото се твърди, че е.“ Това мнение изрази пред БНР Аделина Банакиева, доброволец, носител на специалната награда „Златна ябълка“ на Националната мрежа за децата за грижата си за украинските деца и хора с увреждания.
Според Банакиева в един петзвезден хотел „няма къде да проснеш едни детски дрешки“ и тя не е чула някой украинец да има изисквания за настаняване в такъв хотел.
Банакиева определи като „гавра“ преместването на украинските бежанци от хотелите по Черноморието, без да им бъде обяснено къде точно отиват.
„Товаренето на хората от хотелите и преместването им към Паничище беше просто тайна. Доброволците не знаехме. Ние не знаехме кога ще ги извозват и какво ще се случва там. (…) Едни анкетьори ходеха по хотелите, голяма част от тях не говореха руски дори. И им дават написано на листче линкче към анкета, която не се отваря. Започва истеричен опит на всички вкупом да влязат в тази анкета, тя, като всяко нещо в България, не се отваря, защото не е предвидено колко човека ще се опитат да влязат в нея. След което казваме – те са капризни, те не искат да тръгват“, казва доброволката.
Тоталната административна безпомощност, която цари, доведе до агресивно общуване, до обвинения, смята Банакиева за реакцията на държавата по повод акцията по преместването на бежанците.
Ситуацията няма да се развие добре за украинците в България – те се връщат по родните си места, обобщи Аделина Банакиева.
„Огромна част от тях се връщат от безпомощност към Украйна. Те загубиха войната с България и си тръгват натам, към реалната война.“
