Аз съм пострадал от хомосексуална пропаганда, която в тийнейджърските ми години ме бе вкарала в подобен безплоден начин на живот, който пропиля над 3 години от живота ми
Стефан Радев, докторант от Медицинския университет, фейсбук
Не съм се подписвал в този списък!
Чудих се дали изобщо да се занимавам, но като разбрах, че има и други „разписани“ хора в моето положение, които обаче ги е страх или срам да говорят, защото смятат, че сами ще трябва да се изправят срещу добре смазана машина от добре финансирани фондации, НПО-та, медии… Е, мен не ме е страх и вярвам, че човек не трябва да си мълчи, а да говори истината.
Вчера един колега от Софийския университет ме попита вярно ли съм се подписвал в списъка против новоприетия закон, забраняващ хомосексуалната пропаганда в училище. Аз първоначално бях малко в шок, тъй като, първо, изобщо не знаех, че има поименен списък (само бях чувал по новините, че се размотават някакви списъци от „хиляди академици“ против закона, но не ги бях разглеждал).
Проверих списъка, изготвен от Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски. (линк в коментарите)
И наистина видях, че ме има записан там с имената ми по лична карта и длъжността ми – докторант в Медицински университет.
А истината е, че аз не само че категорично НЕ съм се подписвал против закона, забраняващ хомосексуалната пропаганда в училище, ами даже миналата седмица специално бях отишъл в комисия в НС по темата, за да споделя становище (в лично качество и на една организация, на която съм член) в ПОДКРЕПА на закона и ПРОТИВ хомосексуалната пропаганда в училище!
Което е още по-нагло и безсрамно да се намесва името на университета ми зад такива политически позиции. Аз, като се изказвах в комисията, не съм си позволявал да намесвам Медицинския университет, в който работя и преподавам, но в този списък се оказах разписан точно като представител на Медицински университет.
Не знам как съм попаднал в този списък. Но знам, че аз никога не съм попълвал и подписвал подобен списък, нито съм позволявал някой друг да ме запише.
В това отношение съвестта ми е чиста.
Впоследствие разбрах, че има и други „разписани“ хора, които като мен никога не са се разписвали и не са се съгласявали да ги впишат, но които се страхуват (или срамуват) да излезнат напред. Е, мен не ме е страх, нито срам.
Даже смятам, че да си мълча за присъствието на името ми и името на моята Алма матер, на която дължа медицинското си образование, да стои записано в списък в защита на хомосексуално образование в училище е изключително срамно нещо, което петни и моето име, но и това на университета, защото Медицински университет няма НИЩО ОБЩО, нито с темата, нито с училищна хомосексуална пропаганда.
Не знам дали този, който ме е записал в списъка, го е направил нарочно или случайно, но аз лично нямам АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ТОЗИ СПИСЪК, и КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛЯМ ВСЯКАКВИ ВРЪЗКИ С НЕГО.
И за да е още по-ясно, възнамерявам да предприема всички позволени ми от закона действия да защитя името си, като планирам с помощ от приятели юристи да подам сигнал до Прокуратурата за злоупотреба с личните ми данни и също така лично да заведа дело към Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски, за които пише, че са изготвили и разпространили из медиите списъка, за накърняване на достойнството ми, обвързвайки името ми със защита на училищна хомосексуална пропаганда.
Ще искам в съда най-малкото господата Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски да се извинят на мен и най-вече на ръководството на Медицински университет задето го намесват в политически въпрос в защита на сексуализирането на ученици.
Авторите на списъка е изключително безотговорно да публикуват списък с 666 души (без мен) и да го разпространяват по медиите без да проверят дали реално въпросните хора са тези, за които се представят, след като, доколкото видях в списъка, се събират имейли и телефони. Мен никой не ме е питал, нито по телефон, нито по мейл дали аз съм попълнил анкетата, и ми е интересно този, който я е попълнил, кой имейл и телефон е сложил (ще ми е интересно да го разберем в съда).
Съветвам и други приятели и колеги от академията внимателно да проверят дали случайно и те да не се окажат присъстващи в този списък. Да не се окаже, че в защита на хомосексуална пропаганда в училище са им се подписали десетина човека и после са решили, че техните неподозиращи колеги също са съгласни и не биха имали против тяхното име също да го включат в такъв срамен списък.
А по темата за влиянието на хомосексуалната пропаганда мога да говоря много, тъй като самият аз съм човек, който е пострадал от хомосексуална пропаганда, която в тийнейджърските ми години ме бе вкарала в подобен безплоден начин на живот, който пропиля над 3 години от живота ми.
Мога да говоря много и по темата за дискриминацията и омразата към „различните“ в България, тъй като, докато бях изрусен активен хомосексуалист върху мен не е имало никаква дискриминация, нито омраза от обикновените българи, но в момента, в който започнах да задавам определени въпроси към хора от т.нар. „ЛГБТ общество“ и да работя върху себе си по това да спра да правя хомосексуални действия (слава Богу успешно и впоследствие и хомосексуалните желания изчезнаха), към мен се отприщиха вълни от дискриминация и език на омразата от същите тези „защитници на права“, че съм интернализиран хомофоб“, че съм „бягал от себе си“, че „не съм приемал себе си“, че съм мразил себе си, а да не говорим за по нецензурни изрази, като „латентен п…с или нали знаеш, че няма бивши полицаи и п….си..
Бившите хомосексуалисти не са добре дошли в „ЛГБТИ+ обществото“.
Може би защото аз – и много други бивши хомосексуални хора, които познавам, някои от които дори вече си имат истинско семейство с жена и деца, сме изключително неудобни за ЛГБТИ+ обществото, тъй като сме живо доказателство, оборващо „модерните догмите“, че „си роден така“ и че ако си тръгнал по един път, ако поискаш – имаш свободната воля да го промениш.
Явно бившите хомосексуалисти не сме достатъчно „различни“ и нашите права няма нужда да се защитават.
Моят опит показва, че няма по-големи разпространители на омраза и разделение към различните (а и в обществото като цяло) от хората, самоопределили се за „Защитници на различните“, които получават заплата за това.
Разбираемо е и по тази тема познавам много бивши хомосексуалисти, които имат много какво да кажат, но поради стигма не искат да го кажат..
Е, отново мен не ме е страх и вярвам, че човек не трябва да си мълчи, а да говори истината.
