Видяхме, че няма никакво значение дали един мошеник е прост, или е завършил Харвард
Явор Дачков, фейсбук
Единственото нещо, което постигна служебното правителство, е да изстреля в политиката поредната нова трупа от мошеници – Асен Василев, Румен Спецов и Кирил Петков (това, струва ми се, е правилната последователност в интимната им йерархия:))
Дали е голямо постижение ще видим съвсем скоро. Като цяло това служебно управление беше и ще бъде още три месеца амалгама от некомпетентност, глупост, самодейност и ярко изразена корупционна линия – в ресорите на Петков, Василев, Кацаров и Комитова. Правителството на Радев се зае да управлява, вместо само да купи машини за гласуване и да не пипа нищо, защото са като майстори, които са влезли да поправят ремонта на предишните и само са ви убедили, че не е трябвало да гоните онези преди тях, които са ви късали нервите.
Да не говорим, че въобще не е трябвало да почвате ремонт. Всичко това под тържествената и глуповата ухиленост на Херо Мустафа и шпаргалките на Румен Радев за социалистически ценности, които споделял. Него поне го разбирам, защото иска втори мандат и ще се направи на сто маймуни, за да го спечели.
Да пита Бойчето как оцелява от 13 години като премиер, един от рекордьорите в Европа. За мен голямата щета от това правителство беше, че изкара Борисов стабилен, а неговото управление поносимо, а не патологично, каквото то беше.
Видяхме, че няма никакво значение дали един мошеник е прост или е завършил Харвард, но също така и това, че предишните се оказаха по-опитни в управлението на страната, колкото и кьопаво да го правят. Това са българските възможности. Като се замисля, те винаги са били точно такива от 35 години насам, които помня съзнателно.
Пожелателното мислене и илюзията, че има и друга по-добра, но скрита част, която всеки момент ще се събуди, за да ни оправи, е по-вредно от това да видиш нещата такива каквито са и да спреш да фантазираш политически решения на проблем от националния характер.
Цветан Стоянов има един чудесен измислен диалог между Каравелов и Ботев (мисля, че се казваше „Втората част на разговора“), в който още преди половин век, и то при соца, е прозрял тази затворена улица.
