Назначенията в МВнР са ярък пример за зависимостите на новата власт от задкулисието на ДС, казва журналистът и топизследовател на досиетата
Novetika.com
Какво издават назначенията на бивши сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в Министерство на външните работи (МВнР)? Защо Вc,nflkrsj административен съд (ВАС) се опита да наложи цензура на Комисията по досиетата да не осветлява повторно данни за агенти, заемащи обществени постове? Каква част са осветените досега сътрудници на ДС у нас и защо е важно този процес да продължи?
По тези горещи теми разговаряхме с Христо Христов, разследващ журналист, изследовател на архивите на ДС и основател на сайта desebg.com.
– Как ще коментирате назначенията на бивши сътрудници на ДС в МВнР?
– Назначенията в МВнР са ярък пример за зависимостите на новата власт от задкулисието на ДС. За каква промяна говорят тези хора, като например премиерът Кирил Петков?! Това си е чиста проба подмяна. Агенти на комунистическия режим на по 65-70 години ли са най-точните съветници на министъра на външните работи, без които тя не може?! Едва ли.
Тази пародия на „промяна“ само показва кой реално ще управлява българската дипломация. Това е човекът на ДС – президентът Румен Радев, който ще командва в МВнР чрез поставено за министър лице и доскорошен негов съветник – Теодора Генчовска.
И няма как да стане друго, след като повече от две дузини агенти на комунистическите тоталитарни служби влязоха в Инициативния комитет на Радев за издигането му като „независим“ кандидат за втори президентски мандат.
– А как ще коментирате решението на ВАС от 9 декември 2021 г., с което ограничи Комисията по досиетата да огласява повторно агенти на ДС?
– Тълкувателното решение на ВАС е опит да се наложи цензура на Комисията по досиетата при изпълнението на нейните законови правомощия.
Срамно и позорно е за съда да прави това 15 години след началото на функционирането на закона за досиетата. Но през всичките тези години именно съдът се оказа най-податлив на влияние от страна на противниците на отварянето на досиетата.
Сега сме свидетели как съдът бе използван, за да се промени духът на закона, вложен от законодателя (Народното събрание), а именно – да се разкрият пред обществото сътрудниците на ръководни постове след 10 ноември 1989 г. и то да знае кой кой е.
Комисията по досиетата обаче изглежда няма намерение да се съобрази с тази подмяна на основната функция на закона, защото вече обяви няколко решения, в които продължи да огласява установени от нея сътрудници на комунистическите служби, но на други ръководни постове.
Ясно е, че се налага спешна поправка в закона за досиетата, с която изрично да се посочи, че uомисията е в правото си да огласява сътрудници на различни ръководни позиции, без да е необходимо да предоставя нови доказателства.
От публикации в медиите стана ясно, че такава поправка ще бъде изготвена от депутата Мартин Димитров от „Демократична България“, а и СДС, в декларация срещу скандалното решение на ВАС, посочиха, че ще предприемат такъв ход.
Какво ще стане обаче в парламента, предстои да видим. Дали той ще потвърди държавната политика за разкриването на сътрудниците на ДС от последните 15 години? Или ще демонстрира, че в 47-fто Народно събрание няма мнозинство, което да не е зависимо от мрежите на репресивния апарат на БКП?
Ако парламентът се намеси, положително това няма да е първият път, когато Народното събрание е принудено да действа, за да спасява положението от „решения“ на опороченото „правосъдие“.
Ще припомня, че в резултат на едно такова опорочено „правосъдие“ ВАС без малко да заличи цял природен парк – „Странджа“, който е най-голямата защитена територия на Балканския полуостров, за да угоди на инвестиционните интереси на лица, ламтящи да изливат бетони и строят хотели в крайморската част на резервата. Тогава, през 2007 г., парламентът спешно гласува поправка, с която блокира съдебното „решение“, и постанови, че статутът на защитените зони не може да се променя със съдебно решение.
– Как се стигна до опит за цензура на досиетата?
– През 2006 г. в резултат на граждански натиск с рядък политически консенсус между управляващи и опозиция Народното събрание прие закон за досиетата на тоталитарните ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА).
Това стана, след като в предходните 15 години бяха направени три неуспешни опитd за отваряне на досиетата. Основната цел на закона от 2006 г., който действа и към момента, е да разкрие пред обществото сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в държавата и обществото след 10 ноември 1989 г. А също така и да информира обществото за такива сътрудници, когато те се кандидатират за изборна длъжност – кандидати за президент, народни представители, депутати в Европейския парламент, кметове и общински съветници.
Законът дава право на разкритите сътрудници да обжалват решението, с което са оповестени от Комисията по досиетата пред административен съд. Почти всички подобни дела се печелят от Комисията по досиетата, която установява и обявява принадлежност по строго определени документи, посочени в закона за досиетата.
През последните няколко години обаче някои от агентите на ДС започнаха да атакуват решения на Комисията по досиетата, с които тя обявява различна от предишната им ръководна длъжност с повторно или последващо решение. Пример: комисията е обявила даден сътрудник в качеството му като министър, но при последващи проверки по различните ръководни категории, описани в закона, обявява същото лице и в качеството му, да речем, на член на управителен орган на банка или каквато и да е друга ръководна длъжност.
И някои от съставите на ВАС започнаха да отменят такива решения на комисията, считайки, че това е служебно произнасяне, за което е посочено в закона, че се прави, когато се установят нови доказателства.
Служебното произнасяне на комисията обаче няма нищо общо със задължителните проверки, които тя извършва по закона. Така се стигна до вземане на различни съдебни решения по едни и същи казуси от различни състави на ВАС, което представлява противоречива съдебна практика.
В хода на тези дела се установи, че някои от съдиите, прокарващи противоречивата практика, са зависими по една или друга линия от ДС, което е чист конфликт на интереси, но ръководството на ВАС не предприе нищо по този проблем, въпреки исканията за отводи от страна на Комисията по досиетата.
През 2019 г. председателят на Комисията по досиета Евтим Костадинов сезира за проблема тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който има право да сезира председателя на ВАС при наличието на противоречива съдебна практика, която да бъде изчистена след обсъждане от Общото събрание на ВАС.
Независимо от факта, че главният прокурор аргументирано посочи, че няма законово основание за отмяната на решения на комисията при последващи обявявания на ръководни постове на сътрудниците на комунистическите служби, след повече от три години протакане, на 9 декември 2021 г., ВАС огласи обратно становище, което на практика е опит да се блокира процеса на осветяването на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА.
– Имат ли членовете на ВАС и главният прокурор Сотир Цацаров конфликт на интереси, заради който искат цензура на досиетата?
– Както споменах, по хода на тези дела, с които бе създадена противоречива практика, се оказа, че част от съдиите – които работят във ВАС, без да са назначени с конкурс, а удобно са командировани в съда, и се произнасят по тези дела срещу решенията на Комисията по досиетата – са в конфликт на интереси.
Някои от тях са започнали своето юридическо образование в школата на ДС в Симеоново, а председателят на отделението, което решава делата срещу Комисията, се оказа, че съжителства с агент на ДС (по собственото ѝ признание по конкретното дело на агента, по което въпросната съдийка си направи отвод).
Комисията им поиска неколкократно отвод по делата, но съдът не премахна тези съмнения за безпристрастност и зависимости, и дори заплаши председателя ѝ Евтим Костадинов, че ще се оплаче от него пред Висшия съдебен съвет.
Главният прокурор, в случая Сотир Цацаров, не е бил в конфликт на интереси. Държавният обвинител бе сезиран за тази противоречива практика, защото има правомощието да поиска пред ВАС тя да бъде уеднаквена.
– Каква е ролята на Комисията по досиетата?
– Комисията има всички законови правомощия и те са посочени ясно в закона. Онова, което от ВАС никога няма да обяснят – защото ще им лъснат зависимостите от задкулисната власт на ДС – е как така повече от 10 години нямаше проблеми с прилагането на закона и изведнъж командировани от провинцията съдии (започнали своето юридическо поприще в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г. или такива съдии, които съжителстват с агенти на ДС) започнаха да налагат противоречива практика?
Осветяването на сътрудниците на комунистическите служби е само една от функциите на Комисията по досиетата. Да, тя е най-важната, но не по-малко значима е дейността ѝ по събирането, окомплектоването и съхранението на архивите на тоталитарните служби.
През 2011 г. Комисията откри в Банкя едно от най-модерните архивохранилища в Източна Европа, където днес се съхраняват почти всички архиви на ДС и разузнавателните служби на БНА. Оттам Комисията предоставя на гражданите в своята читалня в центъра на София документите, от които те се интересуват. Този архив е безценен, защото проучването му разкрива репресивните методи на БКП, които тя използва 45 години по съветски образец срещу милиони хора от българското общество.
Комисията по досиетата има и друга дейност, която може да се определи като образователна, а именно да популяризира документите на репресивния апарат на БКП, за да се знае какво е било. Нещо, което тя прави много успешно през последните 10 години с издаването на над 55 фототипни документални сборници и чрез представянето им в столицата и в страната.
Както във всички архиви в България, така и в Централизирания архив за документите на ДС, създаден от Комисията, тече процес на дигитализация на хартиените оригинали – процес, който е особено трудоемък и за който, за съжаление, държавата не прави кой знае колко.
– Къде може да се проверят имената на всички осветлени досега агенти на ДС?
– Информация за всички обявени от Комисията сътрудници може да бъде намерена на сайта ѝ. Там могат да се правят справки за всяко лице дали е проверявано и на какво качество по закона за досиетата, и дали за него е установена или не, принадлежност.
През 2015 г. създадох един проект – Регистър на сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА, където е публикувана информация за агентите, базирана на съдържанието на техните досиета и е проследен техният път в годините след 1989 г.
Категорично мога да кажа, че журналистите и в цялост медиите, както и изследователите на архивите на ДС, са длъжници на обществото, защото все още не е направен пълен анализ на база на огласените от Комисията сътрудници за тяхната роля, зависимости и конкретни ключови намеси в обществено-политическия живот след 1989 г. Този анализ е много обхватен, но един ден и той ще бъде направен.
– Какъв процент агенти на ДС са осветени досега?
– На последната си публична изява в края на октомври 2021 г. в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – където въпреки пандемията, комисията представи два нови документални сборника – председателят ѝ Евтим Костадинов съобщи, че от 2007 г., когато беше избрана от парламента, Комисията по досиетата е установила близо 20 000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове през годините на прехода. От тях са обявени имената на около 17 000, а разликата се отнася до починали сътрудници, информацията за които по закона за досиетата не е публична.
Процентът, за който питате, е трудно да бъде посочен, защото не знаем официално точния брой на всички сътрудници по време на комунистическия режим.
Аз съм питал в Комисията за тази бройка и ми бе казано, че по наличните към 2007 г. картони в картотеките, които Комисията събра от различни държавни институции, съхраняващи дотогава архиви на ДС, са около 250 000.
Говоря за периода 9 септември 1944 г. – юли 1991 г. И при условието, че самата ДС неколкократно е прочиствала архивите на ДС, тоест заличавала е по различни причини данни за сътрудничество. Сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб са отделен въпрос.
Но според мен не процентът, за който питате, е важен. Важното е, че дори един повърхностен анализ показва, че през всички години след 1989 г., с изключение на някои много кратки периоди, ДС не само запази своето влияние, но и го разшири в новите демократични условия.
Разбира се, това влияние се упражнява зад кулисите и то се репродуцира на основата на тези зависимости, създадени преди повече от 30 години. Решенията на Комисията по досиетата, с които тя е разкрила тези над 17 000 агенти на ръководни постове след краха на комунистическата система, та до днес, ясно показват, че там, където са парите и властта, там са и агентите и кадрите на репресивния апарат на БКП.
– Защо е важно осветяването на агенти на ДС? Как помага за бъдещето на България?
– Без осветяването на различните ръководни позиции на един агент не може да бъде направен анализът, за който говорих по-горе. Как изследователите ще проследят присъствието на даден сътрудник, без да знаят къде и кога е заемал ръководна длъжност? Абсурд!
Затова е изключително нагло твърдението на ВАС, че с първото огласяване на сътрудничество се била изпълнявала ролята на закона за досиетата!
Не, не само че не е достатъчно, но и това е начинът – чрез извращаване на закона за досиетата и налагането на съдебна цензура – да се създаде комфорт за сътрудниците на тоталитарните служби, които през всичките тези 32 години от краха на комунистическия режим не спряха да ламтят за постове, и държавата в повечето случаи се оказа безсилна да пресече тяхното задкулисно влияние.
