Документът е необходим, за да получим средства от ЕС за бранша
Европейската комисия върна Стратегическия план на България за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 г. с 200 забележки, обяви зам.-министърът на земеделието Иван Христанов. Приемането на този план от Брюксел е изключително важно, защото от това зависи усвояването на парите от ЕС за земеделие. Страната ни обаче явно е представила план, който не се е понравил много на Европейската комисия.
В Стратегическия план на България за развитие на земеделието има интересни цели, които са поставени, като например дигитализация и подкрепа за внедряването на цифрови технологии за управление на стопанствата, производство на електроенергия от възобновяеми източници в селското стопанство, опазване и подобряване на природозащитното състояние на видове птици, подобряване на опрашителния потенциал на екосистемите и наличието на подходящи растения и др.
Специално за опрашването в документа е посочено, че опрашителите включват не само пчели, но и пеперуди, молци, бръмбари, оси и бозайници, като прилепи и птици. Те представляват един от най-важните показатели за здравето на околната среда.
Данните за цяла Европа показват притеснителен спад в популацията на опрашители – 56 вида са защитени от директивата на ЕС за местообитанията. За да се помогне на пчелите, пеперудите и бръмбарите в плана е записано, че трябва да има мерки за стимулиране на буферни ивици, тревисти/цъфтящи ивици по протежение на водни течения и многогодишни цъфтящи райони, за насърчаване на биологичното разнообразие.
“Стратегическият план е документът, на чиято база в следващите години българското земеделие и селските региони ще бъдат финансирани с 8 милиарда евро, затова той е много важен и като за първи път тези пари трябва да постигнат едни цели, които са общоевропейски, тоест вече ще трябва да постигаме конкретни резултати, а не просто да усвоим едни пари, които Европа ни дава”. Това коментира Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации.
“Не ми харесва думата усвояване, защото наистина тези пари трябва да постигнат конкретна цел, в случая те са девет цели на Европейския съюз, свързани със справедливия доход на фермерите, с опазване на околната среда, докато се прави земеделско производство, със социалния живот в селските райони.
Всъщност тези 8 милиарда са за нас и за постигане на конкретни резултати”, обясни Боянова. България не е най-зле сред страните членки, има държави с 400 забележки от Брюксел.
