Един парламентарен ден през погледа на Виктор Димчев
Друго е да ти го кажат в лицето: Вие потъпкахте Конституцията
– – –
Раздават бонуси ли, банички ли в Народното събрание?
Защо са се наредили на опашка?
Обсада на Парламента отвътре!
– – –
Народното събрание днес работи усилено.
Докато предаването на БНТ чака този цирк да свърши, за да бъде излъчено заради своите зрители, слушаме прочувствени слова пред празни банки по дежурните разменени реплики. Не си спомням по-тих, неприсъствен и незабележим бунт, революция или смяна на системата.
Въстанието на почтения ремонтен екип по запетайките угасва в тъжна невъзможност едни и същи хора да говорят едни и същи неща, но да гласуват по различен начин за каквото и да било, отвъд препинателните знаци.
Ще бъдете наказани на изборите посред лято, защото хората очакват действия, разум и разбирателство, а не детински реплики по силата на микрофона в залата.
Това не е ремонт, това е симулация.
Да си знаете.
– – –
Когато си на работа, но ти е толкова скучно, че даже не ти пука за маските, които са задължителни и са, за да мълчиш…
И тези хора ще донесат нещо ново и хубаво?
– – –
Опитвам се да позная акцента, обърквам се.
Тя и госпожа Железова май също.
– – –
Татяна Дончева към Слави Трифонов от трибуната на НС: ЛИЦЕМЕР!
– – –
Ходих на групово публично събиране – връчване на мандат, разпускане на Парламент, контра и реконтра протести.
Опитаха се да ми счупят пръста, чух вандалски думи, усетих любовта на тълпата, дето се вика.
Без инструкция от полицията трудно можеш да откриеш разлика между различните фанатизирани групи из обществото ни.
След промените пак ще трябва да се гледаме, независимо колко радикални изглеждат двете дузини, настръхнали едни срещу други.
– – –
Информацията, че Румен Радев е избягал в Москва с хеликоптер, не е вярна – ще си му върнат мандата поради „пълна невъзможност“ и ще си сформира кабинета, а това е подготовка за утре.
– – –
Последен редовен революционен работен ден в най-късото Народно събрание в съвременната ни история.
Изпокараха се на площада, изпокараха се в Парламента.
Пускаха песните на Слави, но не подкрепиха мълчанието му.
Крачиха редом до Корнелия, но не искат мандата й.
Вдигаха юмруци, а мандатът стига до партия, която не иска, не може и не трябва да управлява.
Похарчиха още време, още пари, единственото, което свършиха е да ремонтират Изборния кодекс.
И нищо повече от куп обещания, освен ако в последния момент не порежат извънпарламентарните кандидати за спасители.
Ще унищожим купения вот, като гласуваме само с машини, наблюдавани от камери и нов ЦИК от стари членове на ЦИК.
Новите, по-честни избори ще направят едни мажоритарни мнозинства, но само в главите им.
Мислех, че от политиците се очакват решения, а не решения за още избори, преди още избори и вероятно с поне още едни избори.
Не ни реформират, разформироват ни.
