Строители на съвременна България, простете!
Цвета Караянчева, фейсбук
Честит празник, приятели. Честит празник на Съединението.
Какво можем да кажем, че честваме днес? Ако се прекланяме пред политическия гений, политическата воля, политическите кураж и далновидност на делото от 1885 година, трябва да го докажем.
С какво сме се поучили от този връх в историята ни, какви уроци сме извлекли днес? В парламента – шест партии, изолирани всяка в своя ъгъл, оградени от демаркационни червени линии.
Над бодливата тел прехвърчат хулигански обиди, под тях – тайни тунели, осветявани понякога от глупост, понякога от озлобление. Извън парламента сме се хванали за гушите по всяка възможна тема, агитки на различни „каузи“, размахани юмруци, клокочещи скандали. Крещим по личните си мегафони, вместо да разговаряме, и ближният за миг се превръща във враг. Как да отбележим Деня на Съединението, когато врим в казана на националното разединение?
Учим децата си, че трябва да се гордеем не само с миналото си, но и с настоящето и с вярата си в бъдещето. Имаше време, когато това беше неоспорима истина. Днес звучи като абсурд. Защото в ненаситното си противопоставяне, зачеркваме всеки шанс за предвидимост и ясен път за развитие.
А зад целия този сценарий на раздора, е притихнало мълчаливото мнозинство, което знае, че ще плаща горчива цена за кризите – здравна, икономическа, политическа – зинали да ни погълнат.
Строители на съвременна България, простете!
Честит празник на Съединението…
