Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване

0
23
Снимка: pixabay

В изпълнение на европейските мерки до 2030 година трябва да намалим бедността в България с над 700 000 души, казва зам.-министър Клисурска

„Борбата с бедността е тема, свързана тясно с развитието на нашето общество. Бедността е дълбок проблем на всяка една нация и затова ние всички трябва да признаем правата на хората, които живеят в бедност. В изпълнение на европейските мерки до 2030 година трябва да намалим бедността в България с над 700 000 души. Планът по Европейска детска гаранция е готов, очаква се да бъде гласуван в Народното събрание“. Това заяви служебният заместник-министър на труда и социалната политика Надя Клисурска, цитирана от БГНЕС.

На 17 октомври светът отбелязва Деня за изкореняване на бедността. Той е обявен за такъв с резолюция на ООН от 1992 година.

Клисурска уточни, че тази година ситуацията е критична, породена е от множеството кризи.

„Необходимо е гласът на хората да бъде чут по темите, които ги засягат, затова трябват мерки в образованието, доходите, здравеопазването. Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване, ние сме на второ място в ЕС. Всяко трето дете е засегнато, затова вярвам, че с общи мерки ще решим проблема с бедността“, категорична е тя.

Доц. д-р Мария Желязкова от Изпълнителния комитет на Европейската анти-бедност мрежа заяви от своя страна следното:

„Основаната цел на мрежата е да се обърне внимание както на националните, така и на европейските институции да приемат насериозно проблемите с бедността. В моменти на упадък е още по-важно да имаме отношение в това как пребивава обществото. Много е важно, отбелязвайки този ден, да търсим ясни пътища за преодоляване на неблагополучията и да поставяме гражданите в центъра на публичните политики“.

Тя отбеляза, че и данни от Евростат показват, че в България 31,7% от населението живеят в риск от бедност и социално изключване, което ни поставя на второ място в ЕС след Румъния. „Страната ни е само с 1,9 пункта по-ниско в сравнение с 2020 година“, коментира още доц. Желязкова.

Тя посочи още, че откакто България е член на ЕС, мястото й в класацията по бедност не се е променило значително. „България не успя да използва годините на европейска интеграция, за да намали нивата на бедност и от 2007 година показателите й са в критични стойности. По втория показател тежки материални и социални лишения България отново е втора след Румъния, има траен спад от 2015 година, но и двете страни са на много голямо разстояние от средното за ЕС, което е 6,3. Ако коментираме обаче острата материална депривация, един индикатор дълго време използван от ЕС, България дори задминава Румъния с 11,4% за 2020 година, в който средният за ЕС е 5,9%“, заяви още доц. Желязкова и допълни, че страната ни и за 2021 година, преди да започнат кризите и повишаването на цените на енергоизточниците, е с висок показател по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.

„Важно е да се обърне внимание и че по този показател сред страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с доста добри климатични условия. От другата страна държави с ниски показатели са Швеция, Финландия, където климатичните условия са много тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък напротив ще посрещнат студа в благоприятни условия“, коментира тя.

Желязкова засегна и коефициента на Джини, който показва разликата между 20% най-богати и същия процент най-бедни граждани в една страна. „От 2017 година България има най-големият показател на Джини, около 40%, и се намира на огромно разстояние от средното за Европа, което е около 10%“, посочи още тя и допълни, че първичното и вторичното преразпределение при равнищата на заплащането имат малко общо със съвременните европейски правила за преразпределение.

Пиер Колио, директорът на Френския институт и Ливия Отал, главният координатор на сдружение „Лекари на света“ също отчетоха необходимостта от дискусията за достоен живот и справедливи доходи. „Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те трябва да бъдат ангажирани“, отбеляза директорът на Френския институт.

„Без да бъдат подкрепени действията ни от държавата, те няма как да бъдат ефективни. Ние сме убедени, че когато се обединим ще намерим устойчиво решение на проблемите“, отбеляза Ливия Отал.