Профанско е твърдението, че през Холандия на Рюте бил ни говорел самият ЕС
Борислав Цеков, Труд
Когато Холандия си позволява да назидава високомерно Източна Европа за правата на човека и за демокрацията, е добре да се познава цялата картина.
„Холандия прилича на наркодържава“, заяви преди няколко години Холандската полицейска асоциация в доклад, получил широк отзвук в Европа. По данни на Европол контрабандата на кокаин в Европа ежегодно възлиза на почти 6 милиарда евро, като половината от този наркотик влиза през пристанище Ротердам в Холандия.
По данни на DEA – американската агенция за борба с наркотрафика, близо половината от синтетичните наркотици (MDMA-екстази, метамфетамини), които контрабандно се внасят в САЩ, са произведени в криминални лаборатории в Холандия, локирани в региона на Северен Брабант. В своята книга от 2020 г., озаглавена „Нидерландия Нарколандия“, професорът от холандската полицейска академия Петер Топс и журналистът Ян Тромп представят стряскащ анализ на тежката криминогенна обстановка и организираната престъпност, която контролира цели зони по холандските пристанища и градове, и генерира гигантски финансов ресурс. По данни на холандската банкова асоциация – NVB, прането на пари в Холандия възлиза на около 16 милиарда евро годишно.
Холандия е основен хъб за наркотрафик в Европа, с което, въпреки усилията си, правоохранителната система на страната не може да се справи. Актуални са показните убийства, като в Третия свят, на адвокати и журналисти, които „ровят“ около наркокартелите. Дори премиерът Рюте миналата година беше поставен под засилена охрана след поредното показно убийство – на журналиста Петер де Врийс.
Драстично е положението и с трафика на жени. Холандия държи и следния отвратителен рекорд: според доклада за 2021 г. на авторитетната неправителствена организация Internet Watch Foundation 41% от разкритите сървъри с детска порнография в света са ситуирани на холандска територия. Преди две години бяха изнесени и ужасяващи данни, че католическият клир в Холандия в периода от 1945 г. до 2010 г. е извършил сексуални посегателства срещу няколко десетки хиляди деца и малолетни.
Да не пропуснем и изтъкваните от международни и неправителствени организации системни проблеми на Холандия с расизма и дискриминацията. Картината става още по-наситена, ако прибавим и екзотичното разбиране за върховенство на закона и за морал – узаконяването на проституцията, откритото предлагане на женска плът по витрините и узаконената употреба на наркотици. Ценности… За онези, които се чудят – неслучайно не използвам официалното наименование Нидерландия, а тъкмо поради част от мотивите, с които холандските власти преминаха само към това наименование – за да не се свързвала страната само с „червените фенери“ и „леката дрога“. Но те си остават там, независимо от ребрандирането.
Парадоксално е, че тази държава е в Шенген, а смята, че България не е готова за Шенген. Въпреки че всички държави от ЕС, Европейската комисия и Европейският парламент, техните проверки и мисии сочат само едно – България покрива всички критерии. Родните приказки, които привиждат в причините за холандската позиция вредното руско влияние у нас и наши управленски проблеми, са далеч от действителността. Профанско е твърдението, че през Холандия на Рюте бил ни говорел самият ЕС.
Някой с основание би попитал: „Е, това ли е само Холандия?“. Отговорът е – естествено, че не е само това. Но ако я погледнем през призмата, от която гледа на България действащият холандски премиер Рюте, изглежда точна такава – държава с пробита граница, от която влиза половината кокаин в Европа, произвежда се значима част от синтетичните наркотици, които тровят младежта, перат се пари за 16 милиарда евро и има тежък проблем с трафика на хора, детската порнография и сексуалните посегателства над деца. Зная, че тези факти – а те са официални и меродавни и се дебатират и в самото холандско общество – влизат в противоречие с идиличната представа на редовия турист за страната на лалетата, на Рембранд и Вермеер, на Хуго Гроций, Спиноза и Хюйгенс, обвеяна в мита за скромния и трудолюбив народ от търговци, който забогатял от своите търговски таланти и отвоювал земята си от морската стихия. Но, всъщност, картината е не само по-сложна, но и много по-нелицеприятна. Затова, когато тази държава – Холандия, си позволява (при това системно) да назидава високомерно Източна Европа за правата на човека и за демокрацията, е добре да се познава цялата картина. На холандските политици и елити, както и на сходния манталитет в други държави, трябва винаги да се припомня, че високомерието и назидателството им стоят на прогнила основа.
Освен споменатото дотук, Холандия носи и един проблем, който ерозира в дълбочина претенцията да е назидател. Една историческа истина, която старателно се замита под килима в името на фалшивия мит за „талантливия народ от търговци“ и едва през последните години пробива по върховете на властта, които с лицемерна неохота я признават и са готови да поднасят извинения и да си купуват индулгенции. Това е историята за генезиса на днешното богатство на Холандия, което се корени в гигантския колониален грабеж на народи и територии на три континента – в Африка, Южна Америка и Карибите, Югоизточна Азия. Част от този грабеж е свързан и с робството. Малцина си дават сметка, че Холандия е сред най-големите търговци на роби и потребители на робски труд, която последна отменя робството. Красивите дворци, уникалната система от канали, високото изкуство, позлатените зали – всичко това се дължи не на някакво уникално трудолюбие на холандците, а преди всичко на колониален грабеж и печалби от робски труд. Само одиозната Холандска Източно-индийска компания е натрупала, по оценки в научната литература, състояние, което в днешни пари възлиза на почти 8 трилиона евро. Не просто от нормална търговия с подправки. От търговия с опиум, от продажба на близо един милион роби от Африка в Бразилия и в холандските колонии в днешен Суринам и на Антилите, от експлоатация на роби по холандските плантации. Този период – XVI-XVII век – в историографията на Холандия се обозначава, като „Златната епоха“. Прочутите портрети на Рембранд, на които в пълен ръст са изящно изобразени влиятелният търговец на захар Мартен Солманс и съпругата му, всъщност са портрети на безжалостно робовладелско семейство. Винаги съм застъпвал тезата, че не може с днешни ценностни и правни разбирания да се съди за миналото, но заедно с това – онези, чието минало е натоварено с отвратителност, трябва да ги признаят, да се покаят и да бъдат по-смирени. Холандия не е преминала по този път, за да съди България, която не е причинила нищо подобно на други народи. България не е търгувала с роби, не е избивала с геноцидна страст населението на Индонезия, борещо се за свобода в периода 1945-1950 г.
Затова на такива, като премиера Рюте, казвам едно: когато първенците на моята Родина през 1879 г. са гласували онзи свещен текст от Търновската конституция – че всякой роб, стъпил на земята българска, свободен става – вие сте продължавали безжалостно да експлоатирате робски труд и сте трупали богатства от това престъпление чак до 1910 г., когато отменяте робството в последните си колонии на Карибите. Не ви ли е срам?
