26 декември 1991 година, 19:32 ч. Това беше най-щастливият миг в моя живот. Краят на Съветския съюз
Константин Мишев, фейсбук
Гледам телевизионните новинарски предавания, чета сайтовете… ами никъде или почти никъде не е отбелязан светлият юбилей – 30 години от капитулацията на Съветския съюз. Всеки осми или девети май се отбелязва края на Третия Райх, но за края на СССР се мъпчи. Освен няколко души във „Фейсбук… медиите не смятат за необходимо да отбележат днешния празник. Защо? Забранено ли е? Самоцензура ли е? Какво е?
Подло е! Срамно е! Безобразно е!
– – –
Изобщо не съм съгласен, че на днешния ден, когато празуваме разпада на Съветския съюз… да се говори, че нищо не се е променило. Да, Путин възстанови част от съветските методи на управление и външна политика, но давате ли си сметка, че Естония, Литва и Латвия са свободни държави!? Че Украйна, Грузия и Армения, макар и мъчително, все пак тръгнаха по пътя на независимостта. Колкото и да им пречи Кремъл. Че в Азия също има няколко независими държави.
Нека се радваме на днешния празник! Нещата не са идеални… но кажете на някой естонец или латвиец, че няма промяна. Те са свободни хора!
Има промяна! Велика промяна!
– – –
Вечерта на 26 декември 1991 година в 19:32 ч знамето на СССР на Кремъл е свалено и е издигнато дореволюционното национално знаме на Русия.
Това беше най-щастливият миг в моя живот. Краят на Съветския съюз. Най-бруталната империя, най-ужасяващият режим в човешката история.
