Всеки непредубеден наблюдател отстрани ще ви каже, че той не е компетентен да води едно успешно национално управление
Огнян Минчев, фейсбук
Този човек е като тефлонов – нищо не му се лепи. От нищо не му пука – когато става дума за власт. За Радев говоря. Прегази и закон, и конституция за да инсталира своите протежета начело на държавата през 2021 г. Видя се, че тези момчета не са в състояние да уплътнят дори частично надеждите на голям брой българи, очакващи съществена и динамична обществена и политическа промяна. Останаха си с очакванията… Разочарова се от тях и самият Радев. Да чухте поне да смутолеви две-три думи в извинение? Няма и да чуете. Вместо това Радев продължава да дава наставления…
Застанал начело на поредица от служебни правителства Радев прегази всякакви рамки на установена традиция в това как трябва да функционира един служебен кабинет. До 2017 г. знаехме, че служебното правителство води оперативното управление на държавата през няколкото месеца без парламент и трябва да организира предстоящите избори.
Радев загърби тази рамка от самото начало. През 2017 г. неговият военен министър уволни директора на аналитичния център на МО Тодор Тагарев, за да назначи свой човек, който ще му разпише задание за закупуване на изтребител Грипен. Невъзмутимо и „служебно“ Радев наложи избора на Грипен през своето собствено служебно правителство.
И ако Грипенът се срещна с парламентарен вот няколко месеца по-късно, днес дори няма и такава възможност. От година и половина гражданите избират парламент, парламентът се саморазпада, а Радев щастливо си управлява като абсолютен монарх от епохата преди Великата харта на свободите от 1215 г. В началото започна да „изчегъртва“ и да слага свои хора навред. Това продължи до есента на 2021 г., когато неговите протежета дойдоха на власт с трудно управляемата четворна коалиция. Управляваха, колкото управляваха – колкото Радев да ги разлюби. Обърна се като фурнаджийска лопата и взе да ги „критикува“… Нейсе, шест месеца по-късно Радевият оръженоносец Слави му поднесе главите на „изменниците“ на тепсия…
Пак избори, пак служебно правителство… И пак чегъртане – този път на тези, които самият Радев насложи по властовите капии миналата година. Пък и капризен, махнаджия… И пак – критикува, дава акъл – откъде взима, че да дава, не знам… Но седи на власт – и ще седи още доста, както се очертава. Всеки непредубеден наблюдател отстрани ще ви каже, че Радев не е компетентен да води едно успешно национално управление. Което не означава, че не се е квалифицирал в задкулисните методи за оцеляване във властта и непрекъснато разширяване параметрите на собствената власт.
Най-проблемната от проблемните сфери на управление начело с Радев е неговата политика спрямо българската принадлежност към европейската и атлантическата общност – особено в драматичната ситуация на войната в Украйна.
Начело с Радев България се е снишила без да има каквато и да е възможност да отработи своя национален интерес в динамично променящата се международна среда. Радев ежедневно работи за Русия, но България очевидно ще трябва да разчита за своята сигурност както на НАТО и ЕС, така и на своите съседи, някои от които стават все по-мощни и стратегически амбициозни. Недай Боже – ще дойде ден, в който някой няма да ни пита колко успешно се е скатавал Радев. Значение ще има както собственият ни капацитет за отбрана, така и отношенията ни с ключовите ни съюзници. Двете неща, между другото са тясно и органично свързани.
Не очаквайте от Радев нито извинение, нито поемане на отговорност – нито за отбраната, нито за сигурността, нито за пропуснатата роля на България и на нейния национален интерес в разбунения свят. Тефлоновият човек се интересува само от разширяване на своята власт. Безконтролна власт. Некомпетентна власт. Власт, ежедневно рушаща българския национален интерес.
Но, известно е, не е виновен този, който изяжда зелника, а този който му го дава. Скараните помежду си парламентарни партии, в голямата си част оглавени от диванета с претенции без покритие обещават на Радев всички благоприятни възможности да превърне ситуационната експанзия на властта си във възможност за промяна на институционалната структура на държавата и установяване на безгранична еднолична власт. Да, това няма вече да бъде Европа. Само че колко е Европа и настоящото състояние на нещата в българската политика…
