Първото място си е първо място. Победителят си е победител

0
290
Борисов в Пловдив.

Само 4 години след войнствения президентски юмрук и бруталните изстъпления на жълтите павета, само 2 години след незаконния му арест – отново Бойко Борисов е най-силният политически лидер и фактор в държавата

Соня Колтуклиева, фейсбук

Соня Колтуклиева Снимка: фейсбук

Първото място си е първо място. Въпреки ниската избирателна активност.

Само си помислете къде беше партия ГЕРБ през лятото на 2020 година – обругавана, анатемосвана, отричана, преследвана, заклеймявана… обстрелваха Министерски съвет с домати и риба, издигаха бесилки, разнасяха ковчези от София до Банкя, извън столицата се вихреха местни сатрапи, решени да гонят герберите до дупка.

Само 4 години след войнствения президентски юмрук и бруталните изстъпления на жълтите павета, само 2 години след незаконния му арест – отново Бойко Борисов е най-силният политически лидер и фактор в държавата.

Това са фактите.

“Да не си на неговото място днес”, вайкат се коментаторите. Да, де, ама той си е на мястото.

И няма да избяга от него.

ГЕРБ е загубил избиратели. Всички загубиха. Появяват се непрекъснато нови играчи. Така е в България. Който не се е сетил, той не е направил партия. Печелят тези новобранци, които гръмогласно отрицават всичко в името на отрицанието. Обаче, печелят малко и за кратко.

От 2009 година насам ГЕРБ отстъпи само два пъти: ИТН и ПП спечелиха изборите. Но не удържаха позициите си. Слави Трифонов не направи правителство, а Кирил Петков беше премиер от 13 декември до вота на недоверие през юни и в оставка до 2 август. Николай Денков стана премиер само и единствено по волята на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Това са реалностите.

Харесвам – не харесвам … не играе. Всеки може да се задълбава в подробности и да жонглира с гръмки фрази … това нищо не променя.

Нещата са такива, каквито са.

Така че победителят си е победител. Имаше състезание. И първият е само един.

Животът продължава. Всеки, както си го подреди и каквото заслужава.