Негово светейшество посочи, че в живота си се лутаме между греха, покаянието и зова към Бога
Нашата цел по време на поста и покаянието е да се отречем от егоистичните, горделивите помисли, сребролюбивите помисли, постъпки и желания, но не да бездействаме, а действайки, да се научим да правим добри дела, да живеем с отзивчиво сърце. Това е действието на любовта в човека. Това каза в църквата „Св. Димитър“ в Кюстендил българският патриарх Даниил, който отслужи заедно с Велбъждския епископ Исаак и духовници от Кюстендилска духовна околия Преждеосвещена Света литургия, съобщава БТА.
Властолюбието, чревоугодничеството не водят до удовлетворение, а причиняват смърт за душата, но когато с вярата се борим с нашите страсти, започва Божията благодат да действа в нас и да привежда в мир духовните ни сили, да дава на разума смисъл, да просветлява ума ни, каза патриархът. Това е пътят на спасението в долината на плача, която ни води към спасението, посочи той.
Светата православна църква е определила тези дни на пост за покаяние. Покаянието е нужно, за да можем да излезем от това плачевно греховно състояние, в което се намираме. Състояние, което се описва в Светото писание като „долина на плача“, „долина на смъртна сянка“, място, в което всички човеци сме обхванати от греха.
„Тази думичка звучи непонятно за много човеци днес, но пряко следствие от греха е смъртта. Смъртта не е само това, което виждаме като крайна развръзка на нашия живот, с физическото разделяне на душата от тялото и с безжизнеността на тялото. Проявленията на смъртта се наблюдават и в самия ни живот. Има и такъв израз – „жив мъртвец“, каза патриарх Даниил.
Той посочи, че един от признаците за това е човек да не може да намери покой – човек да вижда, да осъзнава действието на лъжата, на неистинността, на лицемерието в себе си. Винаги да търси за себе си доброто и благото, което иска всеки човек, и в същото време, с каквото и да се съприкоснови или съчетае човекът, този стремеж да остава неудовлетворен и страданието да съпътства човека през целия му живот, докато накрая види своето безсилие и настъпи окончателната развръзка. Действието на страстите, действието на греха, ние вкусваме и изпитваме страданието на смъртта още в този живот, посочи българският патриарх.
„Човек, който е изпълнен с омраза, не може да намери покой. Човек, който е изпълнен с лицемерие, хитруване, който се опитва да получи нещо за себе си за сметка на други човеци, като мисли, че по този начин ще получи някакво удовлетворение, благост за себе си, се оказва, че този плод на греха е горчив и той подлютява съвестта му и той не може да намери покой“, каза още патриархът в проповедта си.
Смъртта действа в нас, но господ Иисус Христос за това дойде – да ни върне отново това, което загубихме при грехопадението, да върне човеците отново при Бога, допълни той.
Българският патриарх посочи, че в живота си се лутаме между греха, покаянието и зова към Бога.
„Господ ни е дал тази възможност и ние да побеждаваме греха и да се изпълва душата ни с Неговия благодат. Има израз сред човеците – ето, той е добър човек, но това е относително понятие. Добър човек, обаче обича ли Бога, защото по човешки тези понятия за доброта и справедливост са много разтегливи“, каза още той.
Той изтъкна, че много често, когато сме постъпили несправедливо, правейки нещо лошо, искаме да го скрием и да не се знае за това, не искаме да страдаме от последиците и се крием, като посочи, че това е действието на греха у човека.
Ако има покаяние и обръщане към Бога, с искане за прошка, тогава виждаме колко пълноценно действа за нас Божията благодат в сърцата и душите ни, каза патриарх Даниил.
„От само себе си човек, колкото и да се старае да бъде добър, ако не предаде себе си в Божиите ръце, то в дъното на душата остава егоизмът. Човек винаги мисли за себе си като нещо повече от останалите. Ако не предадем себе си на Божиите ръце и не повярваме истински, не кажем: Господи, да бъде твоята воля, не моята, не се поклоним пред Бога, вътре в нас винаги остава тази гордост, която ни кара да мислим, че сме повече и заслужаваме повече от другите човеци“, каза още патриархът пред събралите се в храма миряни.
Той изтъкна, че докато не се отречем от своя егоизъм, себелюбие, от умуването по въпросите на вярата и не приемем онова, което Господ ни е казал, то винаги това трябва да ни говори, че в нас действа грехът. Патриархът призова, след като се приобщим с Бога, след покаяние да се стараем да пребъдваме в молитва, в добри дела и това да стане начинът ни на живот.
Патриархът припомни притчата за св. Нектарий Егински, който поискал от Бога да го лиши от чувството за вкус, против чревоугодието, но получил дар на прозорливост. „По време на ковид пандемията мнозина изпитаха това чувство на липса на вкус, за безвкусна храна“, припомни патриарх Даниил.
Благодарност за посещението в Кюстендил и възможността да се помолят заедно и да получат Патриаршеско благословение, изказа Велбъждският епископ Исаак от името на свещениците в околията.
„За нас вашите слова са като да черпим истина от източник с вода, която да удовлетворява нашите нужди“, каза епископ Исаак.
От 17:00 часа българският патриарх ще отслужи малко повечерие и четвърта статия на Богородичния акатист в храма „Успение Богородично“ в града. Днес ще се състои и свещеническа конференция за свещениците от Кюстендилска духовна околия.
