Прилича на лидерите на коалицията си – бозава, без капка чар, никакво излъчване, пълна сухарка
Виктория Георгиева, фейсбук
Напоследък е модерно поддръжничките на някои партии да бъдат оприличавани с „лелки“. Целта е да бъдат засегнати – с тази дума едновременно се натъртва, че са застаряващи, че приличат на група клюкарки, приседнали на пейката пред блока, бистрещи политика, от която нищо не разбират, и че явно не са особено привлекателни.
Смешното е, че най-често този израз е отправен от едни други жени, които, макар възрастово да са много далеч от лелки, по манталитет се приближават максимално до нашенската представа за такива.
Става дума за поддръжниците на ДБ, особено за тези от женски пол. По какво може да разпознаем лелка ДБ:
– около 30-45 годишна, а може и по-млада, но е трудно определимо, защото:
– има неугледна визия, а прическа, грим и маникюр са думи, непознати за нея;
– не би предизвикала искрени комплименти от никой мъж, излъчването ѝ е като на звездоноса къртица;
– това не ѝ пречи да коментира други жени – едната била с голям нос, втората дебела, третата тъпа, четвъртата била любовница на еди-кой си, затова е на този пост, петата не говори отлично английски и т.н., и т.н. (честно казано, аз по-визуално неприятни женици от тези, симпатизиращи или подвизаващи се в ДБ, не съм виждала)
– вместо да прикрие недостатъците си, каквито безспорно има всеки от нас, с гордост акцентира на тях;
– ансамбълчето, което носи, с десена си наподобява пеньоарите по комунистическо: пъстричко, намачкано, неглиже;
– често не живее в страната, а ръси умнокрасивитет от странство;
– трудно е да се определи какво работи, да кажем, нищо съществено, макар инфлуенсърството да е доста модерно;
– тези, които имат професия, обикновено са в сферата на ПР или нещо подобно, и обожават да го изтъкват;
– ежеминутно и настървено коментира под статии, постове на политици, включително и на такива, които не са от любимата ѝ партия; има особено силна фиксация към няколко политици, като умира от яд, че въпросните се радват на далеч по-голяма популярност от нейните фаворити;
– прилича на лидерите на коалицията си – бозава, без капка чар, никакво излъчване, пълна сухарка;
– има набор от думи и изрази, с които мигновено привлича себеподобните:
☆ ганьо;
☆ плашещо мракобесие;
☆ простите българи;
☆ хора, не се издържа!;
☆ отчаяна съм от този примитивизъм;
☆ България е на светлинни години от останалия свят;
☆ страх тресе кочината;
☆ тази гадна територия;
☆ простолюдието;
– рядко се забелязва присъствието на мъж, а ако има такъв, обикновено е споменат в някакви разкази, които един Господ знае дали са реални, или плод на несбъднати копнежи; тези пък, които са обвързани, пишат за мъжете си като за кученца и ги споменават с галените им имена;
– умират да водят високоинтелигентни разговори, но поради интелектуално ограничените им събеседници, нерядко им се налага да пишат пространни разяснителни отговори дори само срещу една дума от отсрещната страна; поради същата причина обожават да се изявяват като:
– просветители на простия български народ, който обаче не оценява тази жертва;
– винаги контрира събеседниците си с нещо от сорта на:
☆ комуникацията е невъзможна, обитаваме паралелни светове;
☆ искрено ви съжалявам, как живеете с толкова омраза към другите;
☆ моля се за деня, в който такива като вас ще бъдат изолирани;
☆ как ли възпитавате детето си, не му завиждам с такъв родител;
☆ сигурна съм, че биете жена си и децата;
☆ трол;
☆ хайде, чао, не търпя толкова прости хора на стената си;
– обожава да натъртва как всички други са комунисти, но най-нагло подминава същите обвинения към политиците от нейната коалиция или ги нарича „абсолютна лъжа, продукт на жълтата преса“;
– доводите ѝ рядко почиват на логична аргументация, но това не спира устрема;
– всяка грешка на любимите водачи е „стратегически ход“ или „правилно действие“, неразбрано от примитивните гласоподаватели;
– изпитва алергия към традициите и обичаите, нарича ги „изостанали“, „срамни“, „тъпи“;
– сериозно фрустрирана е от невероятната според нея причина някой да се гордее със страната и корените си – ако може, би го наказала със затвор;
– обожава да говори за справедливост, разбирателство, толерантност, но самата тя, с хъса на питбул, злобно захапва всеки, позволил си да изкаже мнение, опониращо на нейното;
– в голямата си част въпросните все още се възприемат за десни, макар по всички въпроси, които са определящи за позиционирането, да са крайно леви;
– няма чувство за хумор;
