Държавата е абдикирала от ангажимента си към образованието, заяви проф. Темелкова
„Надяваме се, че някой ще ни чуе! Второ: защо сега? Ами защото търпението на академичната общност се изчерпа. Ако трябва да бъда честна, през последните 35 години не се е случвало академичната общност да бъде толкова рязка, толкова дръзка, но това означава за една търпелива общност, че е на предела на търпението си“, каза в „Денят започва“ проф. д-р Миглена Темелкова – председател на Съвета на ректорите.
Тя обясни причините за този предел така:
„Защото възнагражденията в сектора са на нивата си от 2023-та година. Сами разбирате от 23-та до момента какво се е случило, колко е инфлацията, колко се вдигна минималната заплата. Да не говорим, че административният състав на университетите са със заплати до минималната работна заплата, което е недопустимо – магистри да получават възнаграждения близки до хигиенистите в държавните учреждения“, каза проф. Темелкова.
Тя каза, че до момента 140 милиона лева би струвало до края на календарната година това увеличение: „Но ние не го искаме, защото така сме решили, а защото Законът за висше образование го е записал“.
Тя допълни, че въпросната поправка е била приета преди месец и половина.
„Тогава ние също имахме своите възражения срещу този текст, защото това натоварва бюджетите на висшите училища в страната, без да ни бъде гарантиран приходът. И ето, че това, за което предупреждавахме тогава, когато този текст се приемаше, се случи“.
„Текстът е приет. Законът изисква работните заплати във висшите училища в страната да достигнат 180% от средната брутна заплата за последните 12 месеца в държавата и 125% от средната за страната да е най-ниската академична длъжност“.
На практика обаче, допълни проф. Темелкова, липсва паричният поток от страна на държавата, който да гарантира изпълнението на този закон.
„Ние не искаме нещо, което ние сме си решили. Ние искаме да се спази законът. Единствено и само това“, беше категорична председателката на Съвета на ректорите.
Тя изрази съжаление, че политиците са довели висшите училища до хипотези, които „ние, без да искаме, предсказвахме по-назад във времето“.
„Отпадането на таксите не мина през НС, тъй като в комисията по образование, когато се разглеждаше този въпрос, нямаше кворум. Така че този въпрос с отпадането на таксите към момента не подлежи на обсъждане“.
Проф. Темелкова каза, че таксите продължават да бъдат събирани, но другият член от закона за висшето образование не е изпълнен.
„Там са потребни за момента към 140 милиона лева, не знам има ли ги или ги няма, но нито лев не е постъпил в държавните висши учебни заведения“, категорична беше тя.
Проф. Темелкова беше категорична и за това, че в България през последните 35 години няма целенасочена политика в областта на образованието изобщо.
„Това, което в момента наблюдаваме, е последица от политиката, която е водила държавата в областта на образованието през тези години“.
От друга страна, продължи тя, качеството на образованието се постига „не само с добри намерения, а и с пари“.
„Как да гоним качество, когато средствата за висше образование намаляват?“.
Допълни, че през последните три години се наблюдава намаляване на средствата за висшето образование по различни направления, така че „няма как да търсим качество, когато държавата е абдикирала от ангажимента си към образованието“.
