Усеща ли някой, че тази война прави невъзможна политиката „както обикновено“ в Европа?
Веселин Желев, Клуб Z
Само си помислете:
Украинците събраха сили да спрат руската армия пред Киев. И я принудиха да отстъпи.
Вече 42 дни те издържат на постоянен руски обстрел и бомбардировки. Големи градове като Мариупол и Чернигов са почти напълно унищожени. Хиляди са цивилните жертви. Инфраструктурата е в руини. Задава се вероятен глад. И въпреки това Украйна не се предава и удържа една от двете военни суперсили в света.
За същите 42 дни България не събра сили:
-да преименува един площад в София;
-да изгони една арогантна руска посланичка;
-да спре открита проруска, провоенна, антинатовска и антиевропейска пропаганда в парламента, по улиците и в националния ефир;
-да прати един патрон военна помощ на Украйна;
-да започне дори парламентарен дебат за това;
-сама да се подготви за отбрана.
Все един ден войната ще свърши.
И Украйна, или това, което остане от нея, ще застане пред портите на Европейския съюз, в който България членува от 15 години.
Тогава днешната страхлива, нерешителна и глупава България ще оценява и ще гласува дали украинците са достойни да се присъединят към Европа.
България, която вижда „националния си интерес“ като различен от европейския.
България, която не се трогва от клането в Буча и твърди, че то било „фейк“.
България, която предпочита да остане неутрална към невинно пролятата кръв, към указанията за „деукраинизация“ и „деевропеизация“.
България, която развява пред парламента си знака Z на агресора.
България на Костадин Костадинов и „Възраждане“.
България на Корнелия Нинова и БСП.
България на Кирил Петков, на когото не му стиска да се опълчи на гореописаната България, а има претенцията да я променя.
Те ще оценяват украинската демокрация.
Те ще мерят дали Киев покрива маастрихтските и копенхагенските критерии.
Представяте ли си каква карикатура ще бъде това? Кирчо пуска Зеленски в ЕС!
И не само България ще бъде в неловкото положение на номинален член, овластен да оценява най-малкото морално превъзхождащ го кандидат.
В същото положение ще бъдат в една или друга степен останалите 26 членки на ЕС (може би с изключение на Полша и балтийските републики).
Защото, докато днес украинците се бият за живота си, номиналните европейци треперят за топлото, светлото и за работните си места.
Докато Украйна продължава да се бие без ток, вода, храна и с оскъдно оръжие, Европа се чуди ще устиска ли без руски петрол и газ.
Нали разбирате разликата между подареното, наследеното и извоюваното? Било то свобода, демокрация или богатство.
И умните в Европа вече мислят за това. Те никъде не са мнозинство.
България обаче, ако остане същата като сега, ще продължи да не разбира абсурдността си.
Ще си остане селският идиот на Европа, който все така ще мучи: „Руссиян, жа ма бий…“
Само че след тази война Европа, и да иска, няма как да остане същата. Ако остане, тя ще се самоубие – най-малкото морално.
Не вярвам това да плаши някого у нас. Ние такова нещо за убиване нямаме.
