Бавенето заради бюджета е извън духа и текста на конституцията, категоричен е конституционалистът
Трябва да се върви към бързо разпускане на Народното събрание, предупреждава конституционалистът проф. Пламен Киров в „24 часа“.
„Конституцията не определя срок, но има принцип в правото: Което е без срок, се дължи веднага. В областта на държавното управление има и друг принцип, т.нар. разумен срок, тъй като се отчита конкретиката във всяка ситуация. Той се определя от сроковете, посочени в конституцията – два месеца след разпускането на парламента трябва да се излъчи нов“, подчертава той.
Проф. Киров е категоричен, че „разумният срок“ не може да е повече от три-четири дни.
„Президентът можеше да проведе консултациите с ЦИК не в сряда, а преди седмица, за да види каква е готовността им, защото се намираме в особена ситуация. Машините не стигат, поне по думите на представителите на ЦИК, които говорят, че трябва да се купят още 1500-2000. Има и организационни въпроси, които да бъдат изяснени“, подчерта експертът.
Според него парламентът може и никога да не завърши актуализацията на бюджета.
„А президентът не бива да поставя такива условия, защото това е несигурно събитие. Не искам да давам квалификации за начина, по който се развиват парламентарните процедури, но изобщо не е ясно дали ще се събере воля за актуализирането на бюджета. Депутатите може да дебатират и два месеца. И тогава какво? Президентът два месеца ли ще чака дебати с несигурен изход“, попита професорът.
Той недоумява и защо 46-ото НС започна да обсъжда промени в Закона за НСО. „Това ли е най-важният проблем на държавата? Кой да бъде охраняван и кой да разполага с превоз от НСО? Депутатите се занимават с парламентарен контрол, викат министри, те дават обяснения, отговарят. Комисиите правят същото. Парламентарен контрол се осъществява преди всичко върху парламентарно излъчено правителство“, подчерта той и обясни, че няма как парламент да търси отговорност от служебни министри.
„Парламентът се плъзва по ефектната за обществото, но доста неефективна форма на парламентарен живот и парламентарни процедури. Със законодателната дейност тръгна на зле. Оказа се, че парламентът не може без скандали, драми и оспорвания да гласува дори едни промени в Закона за НСО. Сега всички виждаме какво става с измененията на Закона за държавния бюджет, а един парламент може да се оцени именно чрез законодателната дейност и нейната ефективност като парламентарна функция. И сами си отговорете на въпроса каква работа свършиха и какво продължават да правят“, обобщи проф. Киров.
