Държавата трябва да плати 50 000 лева на Константин Сулев
Прокуратурата е окончателно осъдена да плати обезщетения за общо 50 000 лева на прокурор Константин Сулев. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), като увеличи с 15 000 лева компенсацията на Сулев за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение.
С окончателното решение върховните съдии увеличиха двойно – до 30 000 лева, обезщетението на Сулев за повдигнатите обвинения, като остана в сила и това за 20 000 лева от пропуснати ползи.
ВКС припомня множеството критерии, които съдилищата трябва да съобразяват при определяне на справедливия размер на обезщетенията, като продължителността на делата, разгласяването им в медиите, спецификите на професията на пострадалия и др. В случая върховният съд отбелязва, че Сулев е прокурор и към него обществото има завишени изисквания за спазване на законите, а разгласяването на такова дело рефлектира и върху възможността той да се завърне към професията си поради предизвиканите негативни обществени нагласи. В решението си ВКС отбелязва, че трябва да се прецени и доколко едно продължително откъсване от работа на прокурор може да доведе до невъзможност той да се върне към професията си заради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.
Съдът отчита, че при отстраняването му от длъжност, Сулев не е имал възможност да погасява и потребителския си кредит.
Пак обвинение и пак оправдаване
Прокурор Константин Сулев беше оправдан на първа инстанция миналата година и по второ дело – за престъпление по служба, свързано с това, че е обвинил издирвания бивш следовател Петьо Петров, за да направи услуга на бившия главен прокурор Иван Гешев.
Делото приключи за 9 месеца на първа инстанция, а от привличането на Сулев като обвиняем минаха две години.
Според обвинението, на 30 май 2023 г. Сулев привлякъл като обвиняем Петьо Петров-Еврото за принуда, без да има достатъчно доказателства, както и че е постановил да бъде задържан за 72 часа, като целта му била да причини вреда на Петров. Сулев беше обвинен и за това, че на следващия ден неоснователно разпоредил принудително довеждане и последвало обвинение за близкия до Петров – Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага на Иван Гешев. Непосредствено преди ареста, Христов беше обявил, че ще дава пресконференция.
Първоначално делото срещу Сулев беше прекратено в градския съд, след като съдия Аделина Иванова посочи, че описаните в обвинителния акт деяния изобщо не са престъпления, а в конкретния случай Сулев е действал като орган на власт, а не като длъжностно лице и затова не може да е субект на престъплението по чл. 282 от НК.
Миналата година обаче ВКС възобнови делото по искане на и.ф. главния прокурор, като обясни, че всички въпроси за това дали подсъдимият е осъществил деянието като прокурор, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения и т.н., са все по съществото на делото и подлежат на доказване.
