А най-оглушително е мълчанието на медиите
Maya Zhivkova-Rodgers, фейсбук
Е, на Румен Радев трябва да му признаем, че само за няколко месеца успя да върне едно позабравено усещане – усещането за съветския социализъм.
А най-оглушително е мълчанието на медиите. И точно като едно време – новините започват с хвала на Министерския съвет и свършват с позитивизъм от детската градина или от трудовия колектив в далечно населено място.
За правителството или хубаво, или нищо. Ама предимно хубаво. „Журналистите“ изведнъж спряха да се интересуват от корупцията, от цените, от протести и стачки, от починали от ковид (тази година на 112, догодина на 211 място). Човек ще рече, че е настъпило светлото бъдеще.
Младите българи, които нямат спомен за преди 1989 г. и за 1996/1997, сега имат прекрасната възможност да изпитат усещането за онези времена.
Усещането за летящите цени, стопяващите си лични средства и несигурността в утрешния ден.
Усещането за политическите уволнения.
Усещането за непукизма, с който комунистите се отнасят към протестите и стачките на хората, засегнати от безумната им политика.
Усещането за ниската цена на човешкия живот и лъжите за здравни проблеми като чернобилската авария и пандемията с ковид, които убиват хора.
Усещането за пропагандата, която се лее безспирно от всеки телевизор напук на мрачната действителност.
Усещането за ялова опозиция, която дори не се опитва да се противопостави на комунистическото управление.
Даже Бойко Рашков и Румен Гечев са си същите.
Румен Радев има още 2 месеца, да завърши делото си.
Някъде около изборите младите българи ще имат известна представа срещу какво са се борили родителите им, защо са блокирали улици и защо са градили барикади посред люта зима.
Пък дай Боже някой ден в България да се появи истинска опозиция на бившите настоящи комунисти, която да опише тези неща в учебниците, за да не се налага на децата да ги преживяват отново и отново на живо.
