Тя е същата като живковата държава, само че вместо дедовците от Чавдар са внучетата от декамесе, тенетеме, десе, текезесе или друга измишльотина
Виктор Димчев, фейсбук
Сега всеки час и навсякъде политиците предизборно махат Радев – банални хули, импийчмънт, дори затвор.
Само след месец ще забравят този свой импулс, защото ще им се наложи да живеят в радевата държава, която е същата като живковата държава, само че вместо дедовците от Чавдар са внучетата от декамесе, тенетеме, десе, текезесе или друга измишльотина.
Между живковото време и радевото време имаше нещо като демокрация, която тръгна смело с митингова демокрация, мина през шокова терапия, велики депутати, с малко, но завинаги, експертите на мафията, червените барони, синята върхушка, царското време, мутрите и ЕС, за да завърши с триумф на олигарсите с медиите, американофилите с непеотата, съветофилите с левчетата, мажоритарките и устремилите се към автокрация.
Ще мине месец, ще минат пет, и махането на Радев ще бъде забравено, защото е удобен контрапункт на лелеяната силна ръка на неизвестния несъществуващ неясен непримирим невидим наш лидер, дето се крие като черен лебед из папурите и отказва да защити клета майка България от вътрешните гладни и външните зли сили.
Такива сме. Лесно прощаваме, лесно забравяме и лесно допускаме пак да ни сложат евразийския ярем без да усетим. И тогава остава само да запеем за другарите Димитров, Живков и Радев.
