Американската страна няма никаква вина за палячовските номера на Кирил Петков и неговите прессъобщения
Александър Урумов, фейсбук
„Спасяването на редник Райън“ е впечатляваща военна лента за героизъм, дълг и солидарност по време на Втората световна война. Струва си да се гледа.
Има и филми, които не си струват. Такъв е телевизионният фарс „Спасяването на редник Кирайън“, ако може да се позволи такава закачка с паническия пиар на премиера Кирил Петков.
„Историята се повтаря: първият път като трагедия, вторият път – като фарс“ – именно на този принцип пред очите ни се разиграва тази сапунка: „Спасяването на редник Кирайън“ с Кирил Петков в главната роля. Но понеже всеки ден го плащаме от джоба си, неизбежно го гледаме.
А сега – ето фактологията относно това прословуто посещение на редник Кирайън тези дни отвъд океана.
На 9 май е публикувано прессъобщение на сайта на Министерски съвет – предварителна информация за предстоящо пътуване на министър-председателя до САЩ. Нека го прочетем внимателно.
То се състои от два абзаца – ето първият абзац /подчертаното е от мен/:
„Министър-председателят Кирил Петков ще бъде на работно посещение в Съединените американски щати. На 9 и 10 май премиерът Петков ще е във Вашингтон, където по покана на председателя на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген ще участва в Лидерска среща на най-високо ниво. Срещата е ключова инициатива на Конференцията, утвърдена като един от най-значимите международни форуми по въпросите на външната политика и сигурността. Посещението е и част от плана на правителството за координирано решаване на проблемите с газа и инфлацията чрез по-тясно взаимодействие с международните ни партньори.“
И така – Кирил Петков е във Вашингтон по покана на председателя на Мюнхенската конференция по сигурността, а не по покана на Държавния департамент, Пентагона или Белия дом. Това е, което пише в официалната информация на Министерски съвет. Ако някой е сгрешил, да си носи отговорността. Но това е, което пише – Кирил Петков не е във Вашингтон по покана на Държавния департамент, Пентагона или Белия дом.
Точно затова „посещението е И част от…“ нещо друго, тъй като самото посещение е за нещо друго – нещо различно от това, което се представя у нас за вътрешна консумация и за евтин ПР на настоящия премиер. Всъщност, не е евтин, доста скъпо е това пътуване на четирима членове на правителството – министърът на енергетиката Александър Николов, министърът на отбраната Драгомир Заков и заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова. /Защо не министър Генчовска, остава открит въпрос/.
Ето и вторият абзац:
„В рамките на визитата си във Вашингтон /за която вече е ясно, че не е по покана на държавни институции във Вашингтон, б.м./ министър-председателят Кирил Петков също ще проведе разговори с високопоставени представители на правителството на САЩ и с президента на Световната банка Дейвид Малпас, за да утвърди тясното партньорство на България със САЩ и международната общност. Във фокуса на разговорите ще бъдат мерките за енергийна независимост и сигурност на България след едностранното прекратяване на доставките на газ от „Газпром“. Премиерът Петков ще постави въпроси от дневния ред на България в контекста на руската агресия в Украйна, вкл. запазване и утвърждаване на българския суверенитет в енергетиката, отбраната и инвестициите“.
Това е цялата предварителна информация за посещението на Петков в САЩ, където той не отива по покана на нито една официална институция в САЩ!
Какво прави впечатление в тази информация?
Няма нито една уговорена и потвърдена среща нито с държавния секретар Антъни Блинкен, който НЕ е поканил Кирил Петков.
Няма нито една уговорена и потвърдена среща с вицепремиера Камала Харис, която също НЕ е поканила Кирил Петков.
В противен случай – ако Петков беше там по покана на някой от двамата – то щяха да ни проглушат ушите по пет пъти на ден във всички новини. Но не. Няма нищо такова.
А „тясното взаимодействие с международната общност“ е толкова абсурден израз, че е по-добре да го пропуснем – то е все едно „тясно взаимодействие с международното положение“. Прекалено глупаво клише, за да присъства в официално правителствено съобщение. Ако самото съобщение не е глупаво, каквото е.
Дотук с предварителната информация, от която става ясно, че българският премиер е тръгнал с ръце в джобовете, пък каквото стане – все ще се докопа до някоя снимка за пред нищо неподозиращата кротка българска публика.
В едно изречение – Кирил Петков води със себе си трима членове на правителството на разходка в САЩ по покана на Мюнхенската конференция за „Лидерска конференция“ И други „високопоставени“ срещи на 9 и 10 май – официално инфо. /Това за Световната банка го пропускаме, както правилно го пропуснаха и медиите у нас, то е съвсем нищо/.
И така – какво се случва с високопоставените срещи на 9 и 10 май. Още ведъж да обърнем внимание – на 9 и 10 май, както е според предварителната информация.
Поглеждаме новините на сайта на Министерски съвет.
Има три новини от посещението.
Първата новина – срещи с високопоставените представители на Държавния департамент на САЩ – главния съветник по енергийните въпроси Амос Хохщайн, с подсекретаря по политическите въпроси на САЩ Виктория Нюланд и координатора по политиката на санкциите Джим О‘Браян.
Високопоставените представители се оказват „главен съветник, подсекретар и координатор“.
Като се има предвид, че главата на американското правителство и еквивалент на българския премиер е президентът на САЩ – това ли нарича Петков „високопоставени представители“? Спрямо него ли са високопоставени, след като той е по-високопоставен с оглед на премиерския си пост? Такова ли унижение заслужава България от собствения си министър-председател?
И коректно трябва да се отбележи, че американската страна няма никаква вина за палячовските номера на Кирил Петков и неговите прессъобщения.
За съжаление, фарсът не свършва дотук.
Втората новина от посещението на Петков е кратка и гласи следното:
„В момента премиерът Кирил Петков е в Държавния департамент и разговаря с държавния секретар Антъни Блинкен. Целта на визитата е договаряне на по-добри условия за енергийните доставки за страната ни. Основните теми на разговора ще бъдат енергийната сигурност на България, икономическото и политическо сътрудничество между България и САЩ и ситуацията в региона.“
Пълна каша в три изречения – „Кирил Петков е в Държавния департамент и разговаря с държавния секретар“, но въпреки че вече разговаря, основните теми „ще бъдат“ – тоест в бъдеще време. Но нека не издребняваме стилистично, защото има нещо много смущаващо фактологично!
Според официално съобщение на сайта на Държавния департамент, държавният секретар по външна политика Антъни Блинкен е с положителен ПСР тест, поради което обявява своето отсъствие, благодари на лекарите и се надява да се върне в офиса си при първа възможност. Това съобщение е публикувано на 4 май. Обърнете внимание – на 4 май! Тоест – когато Кирил Петков е планирал посещението и когато е пътувал, той е бил наясно, че Блинкен е с положителен ПСР тест и че няма да има среща с него.
В официалното съобщение на българския МС обаче това никъде не се казва. Защо? За да бъде подведена българската публика, че Петков реално се е срещнал с Блинкен – ето вижте: „Кирил Петков е в Държавния департамент и разговаря с държавния секретар“. Само че виртуално. Е, ако това беше целта, не можеше ли този разговор да се проведе от България?
Пълен провал, разбира се. И тук се задейства „Спасяването на редник Кирайън“.
Третата новина е от 11 май – появява се снимка на изтормозения Кирил Петков с вицепрезидента Камала Харис. Снимката е изпратена от пресцентъра на МС към медиите рано сутринта /6.30 ч/ на 11 май българско време, което – с оглед на бързането и часовата разлика – означава, че снимката е направена късно вечерта на 10 май, не преди 20 часа местно време във Вашингтон. Което не е време за работни междуправителствени срещи.
Извод? Снимката с Камала Харис, която не го е канила, както и Блинкен не го е канил – та снимката с Камала Харис по всичко изглежда спешно задействан кризисен ПР.
Снимката на Камала Харис с Кирил Петков е кризисен ПР. Защото дали наистина е имало среща или само 8-секундно заставане пред камерите, по подобие на „срещата“ на Петков с Байдън в Брюксел – това само редник Кирайън си го знае.
Така че да – разходката на Кирил Петков е нищо повече от поредния ПР епизод от фарса „Спасяването на редник Кирайън“.
И още нещо.
Вече забравихме защо всъщност Кирил Петков е в САЩ, нали? Затова и напомняме официалното инфо: „премиерът Петков ще е във Вашингтон, където по покана на председателя на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген ще участва в Лидерска среща на най-високо ниво.“
Това, че „лидерска“ се пише с малка буква е най-малкият проблем.
Проблемът е, че на сайта на МС няма нито дума за никаква лидерска среща, за никакво участие на Петков в такава „среща на най-високо ниво“*. Имало ли е изобщо такава среща, ако е имало такава среща, то кои представители „на най-високо ниво“ на кои държави и организации са взели участие? Какво се е разисквало на нея – поне някаква обща информация?
Нищо. Пълна мъгла. И пълен провал.
Затова е задействан целият този кризисен ПР, затова е цялата тази бъркотия с „високопоставени“ фрази, затова се появява и тази спасителна за редник Кирайън снимка с вицепрезидента Харис.
Всичко е за вътрешна консумация и за заблуда на уважаемата българска публика.
И ако някой случайно си мисли, че това не е точно така, ще добавя и още нещо накрая.
Добре знам от личен професионален опит как се подготвя среща с наистина високопоставени членове на правителството на САЩ. Колко внимателна предварителна работа, колко прецизно се поставят въпроси за обсъждане и колко ясно се очертават очакваните резултати от разговорите.
Защото съм имал честта като ръководител на пресцентър да бъда член на българската делегация при посещението на Уилям Коен, военен министър на САЩ, през септември 1997 година в София, по време на нашия министър на отбраната Георги Ананиев. Това беше първото посещение у нас на американски военен министър в цялата история на двустранните отношения между България и САЩ.
И също така като ръководител на пресцентъра имах честта да бъда част от официалната българска делегация при първото по рода си посещение на българския военен министър Красимир Каракачанов в Пентагона през октомври 2020 година.
Мисля, че е редно тези двама български държавници да бъдат споменати с уважение и благодарност.
Защото и двете срещи и разговори между делегациите бяха пример за достойно държавническо поведение и отлично аргументиране и защита на българските национални интереси в равнопоставен диалог с наистина високопоставени представители на една без съмнение велика страна.
Сегашните сапунки с активното участие на – за съжаление – премиера Кирил Петков са далеч от подобно достойнство и още по-далеч – от грижа за националните интереси.
Сега присъстваме на обиден фарс и национално унижение, което – пак за съжаление – ще остане в историята на институтициите като нечуван досега провал.
* Към 16.00 местно време на 11 май на сайта на МС все още нямаше никаква информация за никаква „Лидерска среща на най-високо ниво“ и каквото и да е участие на премиера Петков в нещо такова.
P.S. Междувременно излязоха официалните съобщения на Белия дом, включително две изречения за срещата на туитъра на вицепрезидента Камала Харис. В нито едно от тези две съобщения от американска страна не се споменава нито една дума за разговори/преговори за доставка на природен газ от САЩ за България под каквато и да е форма и на каквито и да е цени.
Изключително висока е вероятността премиерът Кирил Петков безотговорно да е излъгал в официално съобщение от Министерски съвет, което само по себе си е не само обидно и забъркващо името на България в международен скандал, но и със сигурност е причина за искане на оставка от заеманата от г-н Кирил Петков длъжност на министър-председател.
