Не можеш да говориш за лустрация, докато нелустрирани емблематични имена още са по върховете на държавата
Виктория Георгиева, Труд
„Не може да се мине без лустрация към хора и събития преди 89-та година. БСП как си представяме да бъде част от това усилие?! Ние трябва да сме готови да наричаме нещата с имената им“, това заяви през 2020 г. Христо Иванов, лидерът на „Да, България“, част от коалицията „Демократична България“’.
Година и половина по-късно, юли 2022 г., сред ДБ, в частност у Иванов, няма и помен от тези притеснения или пречки пред общо управление. Напротив. БСП отдавна вече са сигурен партньор, а гласовете в ДБ, които директно подкрепят третия мандат, даден на БСП, стават все повече. Мотивите са различни, но целта е една, съвсем ясна – да не се изпуска дори минималната възможност ДБ да остане поне още малко в управлението, нещо повече – в парламента. Защото вече се прокрадват съмнения (а и прогнози), че с поведението им, с неуспеха на Великата съдебна реформа, която беше и основен аргумент и инструмент на градската ексдесница, при следващи избори влизането им в Народното събрание е под все по-голям въпрос.
Макар и сега ДБ да управляват със социалистите, те се бяха вкопчили в опорката, че имат отделно споразумение с „Продължаваме промяната“, а не с БСП.
Оправдание, което звучеше малоумно, но е факт, че успокояваше изстраданите душици на да българистите. Дотолкова, че да си живуркат спокойно в компанията на уж идеологическия им враг.
Надежда Йорданова – правосъдният министър в оставка, сякаш се опита да замаже поредното готвено снишаване от страна на партията й, заявявайки: „ДБ и БСП имат своите големи идеологически различия. Едни от основните ни загрижености са доколко ще бъде способно едно такова правителство решително да поведе депутинизацията, за която считаме, че България има нужда“. Но както се пее в една стара песен на Bee Gees, „това са само думи“. Само думи са, защото именно Йорданова миналия месец заяви и друго – „ДБ застава зад евентуалната номинация на Бойко Рашков за шеф на Антикорупционната комисия“.
Това не е случайна позиция, това беше и мнението на депутата Атанас Славов от ДБ. Друг депутат от коалицията – Ивайло Мирчев, също не много отдавна каза, че „България толкова добър вътрешен министър не е имала отдавна.“
А всъщност кой, ако не именно Рашков, е символ на идеологическите специфики на БКП/БСП.
„Червеният следовател“, както още е наричан, стартира кариерата си през последното десетилетие на комунистическия режим, през 1995 г. пък, когато БСП управлява с еднопартийния си кабинет на Виденов, е избран за директор на Националната следствена служба, бил е и депутат от БСП, а в кабинета „Станишев“ (2005-2009) става заместник на тогавашния правосъден министър. Впоследствие два пъти оглавява Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Преди да стане служебен вътрешен министър Рашков беше член и на правния съвет на президента Румен Радев.
Безспорно емблематичен и също толкова типичен. Типичен представител на режима от онова време, на годините преди 1989 г. Емблематична и скандална беше и издънката му, когато по време на телевизионно интервю, Рашков се изцепи в ефир: „Чувам нагли изказвания от бивши хора…“ С термина „бивши хора“ десетилетия наред си служеха Държавна сигурност и БКП. А репресивният апарат на болшевиките, след 1917 г. нарича „бивши хора“ всички, които някога са били част от царска Русия. Рашков приканваше и към уволнение на журналисти, заплашваше със саморазправа политици и т. н. Защо са нужни тези уточнения?
Защото идеологията на ДБ уж е противоположна на всичко, касаещо както Рашков, така и БКП, така и наследницата – БСП. Не можеш да говориш за лустрация, докато именно подобни нелустрирани емблематични имена още са по върховете на държавата. И ти ги подкрепяш и им се възхищаваш.
Но всъщност двете партии са много по-близки една до друга, отколкото ДБ и ГЕРБ например. Което нееднократно заявяват и демонстрират чрез действията си от градската ексдесница – със столетницата може, с ГЕРБ – не.
И докато наследницата на БКП е ясна, в природата хермафродити като ДБ трудно виреят. Поради което не след дълго време ексдесницата вероятно напълно ще се претопи. Даже още на следващите избори можем да станем свидетели на нещо подобно – макар ДБ да нарича това „общо явяване“, както пред дни признаха, че с ПП са обсъждали колаборация за евентуални предсрочни парламентарни избори, всички знаем, че се касае за хващане на последния влак.
Започвайки от лидерите им, преминавайки през средния ешалон, та стигайки чак до редовия член, в ДБ имат много общо с БСП. Генетично. И БСП не е и никога не е била тънката червена линия за градската ексдесница.
И както винаги, народното творчество даде най-доброто определение за ситуацията, в която за пореден път се озова ДБ: „Няма ляво, няма дясно! Всичко е за кинти! Ясно?“ (цитатът е на неизвестен автор от Фейсбук).
