Историята не знае, литературата бърка. Конституцията и законите не познава, с правото е скаран, дори и от гугъл не преписва без грешки
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ТО БИВА НАГЛОСТ, НО ЧАК ТОЛКОВА НЕ БИВА, Г-Н ПРЕМИЕР
Гледам новините. Гледам и слушам как нагло се държи в Народното събрание премиерът Кирил Петков. Как напада и обижда без доказателства, по изрезки от вестници. Това е възмутително. Недопустимо е министър-председател да държи менторски тон, да обвинява без доказателства.
И същевремено да се прави на ударен, когато в лицето му казват това, което е установило върховенството на закона. А е установило това върховенство, чрез решение на Конституционния съд, че преди да стане премиер, Петков е излъгал българския президент и респективно – българската държава и общество, като е подал декларация с невярно съдържание. Така той незаконно стана министър на икономиката на България.
Всеки друг гражданин на неговото място би се държал по-скромно и навярно би смотолевил поне с половин уста: „Извинявайте, излъгах, сгреших!“ Но не. Няма извинение.
Няма искане на прошка. Вместо това – ухилено нахалство!
Елементарен отвсякъде, с куп езикови лапсуси, с нула знания по редица важни за всеки политик и държавник въпроси, премиерът на България се държи като последна инстанция на истината, като Георги Димитров на днешното време. Това е пародокс: лъжата претендира да говори истината! Срам за България.
Странно, но факт. Премиерът е скрил имената на някои от най-известните, според неговият критерий на подбор, т.е. по медийни публикации, лица подозирани в престъпна дейност през прехода. При това спрямо някои от тях, независимо че се укриват в чужбина, има вече повдигнати обвинения от прокуратурата.
И вместо да поздрави Главния прокурор за смелостта и достойнството му да се изправи срещу тези наглеци, той го клевети.
И дори го обвинява, че е част от списъка с престъпниците. И същевременно хъка и мъка, когато много ясно го питат защо в списъка, който е изготвил, ги няма знакови лица на организираната престъпност у нас.
Бъдете сигурни, че всичко това ще стане известно на депутатите от Европейския парламент. Не може лица, които се разследват от прокуратурата за нанесени огромни щети на държавата ни и срещу които има повдигнати обвинения, а те се укриват в чужбина, да се ползват с премиерска защита. А така излиза след като имената им ги няма в „Списъка „Петков“.
Похвално е, че самият премиер твърди, че няма да има чадър за никого. Но това са само думи. Действителността е друга. „Чуждите“ се нападат, „своите“ се прикриват и бранят. И как после хората да не си мислят, че новата власт на „промяната“ е чадър за престъпници?
Начинът, по който се държа днес /вчера – бел. ред./ в парламента българският премиер за мен е доказателство, че той е марионетна фигура и подставено лице. Не се съмнявам, че самото му участие в политиката е част от бизнес и няма нищо общо с оправията на България. Не коментирам дали е получил „аванс“ за това си участие.
Но се тревожа, защото знам, че човек, като тръгне веднъж по пътя на лъжата, със сигурност ще продължи по този път.
А и Петков ми се видя изнервен, сякаш някой му бе избърсал усмивката от лицето.
Вардеха го, и то вътре в Народното събрание, което и без това се охранява прекалено строго, поне четирима гардове от НСО. А може и повече да са били. Че и мома гард имаше между тях. Нямам спомен така да са вардили Филип Димитров, например. И мен, като председател на парламента, не са ме вардили така.
В Народното събрание премиерите на България винаги са общували спокойно с депутати и журналисти, без охранителна барикада. Затова и не разбирам каква е тази мания да влачиш със себе си охрана навсякъде. И чак да ти пазят гърба в парламента? От кого? Сам по себе си този факт поражда интересни мисли.
Самочувствието на Кирил Петков е без покритие. Нещо бил чул, но явно недочул, нещо бил прочел, но не запомнил, историята не знае, литературата бърка. Конституцията и законите не познава, с правото е скаран, дори и от „Гугъл“ не преписва без грешки. Възможно е да разбира от пробиотици, още по-възможно е земица да си е купил изгодно, т.е. на далавера. Но нима това е достатъчно, за да бъдеш премиер на България?
И имам чувството, че винаги гледа да се изсули сякаш ни лук ял, ни лук мирисал. А гафовете му при визитата в Северна Македония ще се помнят с години.
Чета какво пишат за него граждани във Фейсбук. Чета, че много от тях се питат и с право: защо всичко това ни се случва на нас, българите. Къде се дянаха за отрицателно време милиардите левове изтеглени заеми от правителствата на „промяната“.
И тия врътки с тока и газа, ценовият шок, защо ли се случват след появата на хоризонта на Кирил Петков и другарите му?
Недоумяват хората, че предложеният от правителството бюджет най-много допада на Гечев, министърът на икономиката в правителството на Жан Виденов, което за две години докара България и българите до просешка тояга. Това чета, че питат хората.
Не е Гешев този, който за секунди опраска газова сделка за много милиони и вдигна цените на електроенергията. Но кой е тогава? Или Петков, бившия министър на икономиката, не знае?
Питат гражданите с право и друго: защо посредствеността е на власт днес у нас. Защо наглостта и простотията станаха неразделна част от политическото ни ежедневие? Защо тия, които се фукнявеха, че са демократи, се съешиха в едно правителство с бившите комунисти от БСП? Хората наричат това мерзост. И наистина е голяма мерзост.
Но думата ми е за премиера. Защото бива наглост, г-н премиер, но чак толкова не бива!
