Планираните инвестиции няма да бъдат реализирани в много голяма степен, твърди председателят на АИКБ
Една от най-големите работодателски организации у нас – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), съзира редица опасности в проектобюджета за 2022 г., който следва да влезе в сила от първи април.
Това заяви в интервю за News.bg председателят на АИКБ Васил Велев.
„Асоциацията на индустриалния капитал в България, с редица условности и препоръки, подкрепи проектобюджета за 2022 г. Не подкрепихме бюджета на Държавното обществено осигуряване и подкрепихме този на Здравната каса. Но не подкрепяме средносрочната бюджетна прогноза, защото смятаме, че тя ни отдалечава от еврозоната и внася големи рискове в развитието ни и не извършва очакваните реформи“, критичен бе Велев.
8,2 милиарда лева са планираните инвестиции, които има амбиции да направи държавата, като това е значително увеличение в сравнение с предходни години. Бизнесът обаче е скептичен: „Няма готовност за тяхното изпълнение и с голяма доза увереност може да се твърди, че те няма да бъдат реализирани в много голяма степен“, прогнозира председателят на АИКБ.
Именно поради тези и други причини от работодателската организация призовават критиките на бизнеса да бъдат конкретно адресирани в очакваната актуализация на (все още не съществуващия) бюджет, за която анонсира финансист номер едно Асен Василев. Още повече, че от АИКБ прогнозират инфлацията да надхвърли с един процентен пункт официалната прогнозна такава, която е 5,6% за настоящата 2022 г. За това допринася и увеличената задлъжнялост на държавата, която представлява сериозен инфлационен риск, смята Велев. „Бюджетът прилича повече на предизборен, щедър, за да се хареса на всички, отколкото следизборен и реформаторски.“
От АИКБ реагират с възмущение на думите на финансовия министър по време на онлайн „тристранката“ в петък, че от пазара трябва да се извадят „некомпетентни и некадърни работодатели“, които плащали минимална работна заплата. Думите на вицепремиера бяха оповестени публично от синдикалиста Ваня Григорова, като предизвикаха сериозна ответна реакция, както и официално изразена позиция от всички работодателски организации.
„Постигнахме съгласие, че най-некадърният работодател е държавата. И трябва да работим заедно, за да стане той по-малко некадърен. Относно ниските възнаграждения в някои сектори, то те са факт – има около 10 икономически сектори, в които средният осигурителен доход би бил по-нисък от предложената минимална работна заплата плюс 10-те процента за клас прослужено време.
Въпросът е какво е по-добре са самите хора – дали с честен труд да изкарват прехраната си, да работят и да получават толкова, колкото заработват, ако някой им забрани да работят и да заработват по-малко от това, което държавата е казала, че е минимумът. И те вместо да работят, да преминат на социални помощи, а след като свършат социалните помощи – на кражби“, посочи председателят на АИКБ.
И повтори позицията, която работодателската асоциация отстоява от години – минималната заплата да бъде формирана на секторен принцип, а не на общонационално ниво, защото това създавало риск от масова безработица в по-бедните региони на страната. Получава се, подчертава Велев, и друг нонсенс – хора на социални помощи могат да взимат повече средства от държавата, отколкото ако работят.
Според Васил Велев има реални мерки, които могат да бъдат предприети, за да бъде парирана инфлацията. „Можем да свалим цените на електроенергията близо до предкризисните. Нашият микс е такъв, че малка част – около 7%, е зависима от цената на природния газ. И дори сега, когато Европейската комисия дава набор от инструменти за компенсиране на високите цени, ние имаме чудесната възможност енергетиката да печели както никога досега чрез износ, а местните потребители да бъдат компенсирани с част от тази извънредна печалба“.
