Тия вече не се траят. Параходът се задава. Палубата ни очаква
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА НА „ПРОМЯНАТА“
Вчера, 2 юни, се нагледахме и наслушахме на президента, премиера, Копейкин, Хазарта и прочие популярни поклонници на героичния подвиг на Христо Ботев и неговата чета. Днес е 3 юни, т.е. обикновен ден, петък, в който и аз мога да взема думата.
И така. Един въпрос не ми дава мира. Що за хора са били Ботевите сподвижници? Бедни ли са били те или богати? Работа ли са нямали, та са се хванали на смъртното хоро? Казано по научному това е въпросът за социалния състав на Ботевата чета. Не ми дава мира този въпрос, откакто у нас преди две години всякакви развей прах образи се писаха „протестъри“. И те така „протестираха“, така се накачулиха на палубата на „промяната“, че на народа свят му се зави. И корабът взе да потъва, преди още да е достигнал до Козлодуйския бряг. Затова днес живеем в хаотичен свят, в който между думите и делата зее пропаст. Дори социолозите разбраха това. А на мен то ми бе ясно преди година време.
Ясно ми бе, че се задава некадърно управление, че „промяната“ ще превърне парламента в циркова арена, че преливането от пусто в празно ще стане основна дейност на правителството, че рейтингът на „партиите на промяната “ ще се срине катастрофално. За някои това са бели кахъри. Но е факт, че цените в магазините и бензиностанциите станаха черни. И това не се харесва на народа наш. Затова във въздуха се носи отново мерак за промяна. Но за да се случи тя и днешното некадърно управление да бъде изпратено в килера на историята, е необходимо „всякоя възраст, пол, занятие“, както съветва още дядо Вазов, да вземе участие в „туй предприятие „.
Ето защо на този ден, 3 юни, ще припомня нещо, което вчера политиците ни не споменаха.
В Ботевата чета участници са петима шивачи, шестима обущари, двама попукчии и чехлари, трима бояджии и трима кожухари, мутафчия, сукнар, гайтанджия, бозаджия и бъчвар, четирима печатари, 16 техници, дюлгери, зидари, тухлари и керемедчии, 21 градинари. Има двама сладкари и двама касапи, един притежател на млекарница и двама собственици на кафенета. Има трима кръчмари и дори хотелиери, т.е. ханджии. На палубата на парахода „Радецки“, заедно с Войводата, са още седмина учители, петима служители в търговски фирми и кантори, 12 многоимотни „бизнесмени“ – дребни, средни и едри. Има и един ученик – Върбан Господинов от Русе, напуснал ученическата скамейка на Болградската гимназия, за да не остане по-назад от „батьовците“. Офицерите са само двама.
Всъщност, това е бил народът наш в тая велика българска 1876 година. А без него велики работи в днешния ни ден няма как да се случат.
Тази истина пренебрегнаха т.нар. промянаджии у нас.
Казаха, че само те знаят и могат. И нагло излъгаха. Видя се, че не могат. И не знаят. Обявиха за враг всеки, който не им уйдисва на акъла. Същевременно самите те се оплетоха в собственатата си некадърност като патета в кълчища. И шмекеруват. Но нима на палубата на „Радецки“ през съдбовната 1876 година е имало шмекери? Или пък мераклии да припечелят от това „приключение“? Защото имам впечатление, че днес на „палубата“ съдбовна цел е печалбарството. И голяма гюрултия вдигат. Но, както би рекъл Щастливеца: „С гюрултия гърло се не пълни“.
„Промяната“ у нас осигури зрелища за народа, но продължава да нехае за хляба. А още Ботев е бил наясно: „Хляб или свинец!“ И пак тя, „промяната“, доказа колко е бил прав Вазов: „ниски чела и широко разтворени джобове“.
Тия вече не се траят. Параходът се задава. Палубата ни очаква. Време е за промяна на „промяната“!
