Политическият разврат се настани в парламента. Сам народът ни в него го изпрати. И сега естествено си пати
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ДА НАРИЧАМЕ НЕЩАТА С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА
Чалгарството стана нарицателно понятие за неадекватни хора. Гледаш го – човек като всички останали. А се оказва чалгар. И разбираш, че с такъв не би трябвало да се събираш във всеки един смисъл на думата. Близко до ума е, че за такъв човек не би трябвало и да гласуваш.
Но както е близко до ума, така през тази година се оказа, че тази истина не стигна до ума на много нашенци. И резултатът от тази им несхватливост е пред очите ни: имаме политическа криза с ясни белези и на икономическа такава. И тук не става дума за една или друга партия, а за явлението, чието политическо име е популизъм. А той не мори, но мъчи. Защото винаги идва напомаден и напудрен, патосен и „загрижен” за народа, а си отива като пръдня през скъсани гащи.
Но докато си отиде е голям цирк. И мъка. За народа е мъката, защото за популистите популизмът е „хляб наш насущний”. Тогава именно те си оправят положението. Затова и днес много партии се натискат да бъдат популистки. В миналото такава партия бе само БСП, по приемственост с най-популистката партия в нашата история – БКП. Сега популистките партии с лопата да ги ринеш: като се започне от парламентарните ИТН, ДБ и ИБГНИ, т.е. протестърските партии, и отново се стигне до БСП, която дори е решила да обединява популистите „за ползу роду”.
Популистко е и сегашното ни служебно правителство, особено министри като Петков, Василев, Рашков и Кацаров, защото популист е неговият конструктор – по нещастие президент на държавата ни. Говоренето им е неадекватно на действителността, а действията им са хаотични, което е типично за всички популисти.
Затова и се оказва, че реалното увеличение на пенсиите, което предвиждат, ще бъде в рамките на 40 стотинки на ден. Само тумба-лумбата бе огромна. Но дори и тези 40 стотинки не са сигурни, защото към момента служебното правителство и парламентът не са в състояние да актуализират бюджета.
Затова пък министрите на Радев направо се успаха, а може би и не случайно, когато цените на електроенергията хвръкнаха до небесата. И направиха така, че предприятия започнаха да спират производството си. Но пък някъде в лятната мараня от тази „пазарна” далавера някои вече трупат яки пачки. Те са задкулисието, което пусна на терена политически популистки марионетки, които въртят „кючека” и се вихрят на парламентарния кол.
Коронавирусът отново ни натисна, но „служебните“ нехаят. Не са в час. И няма как да бъдат, като е ясно кой ги е назначил за министри. И без време ще си отидат от живота още много хора. Между тях ще има и такива, които са гласували за популистките партии. И тук вече идва на помощ историята.
През 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България. И само година по-късно Столичният общински съвет приема наредба, която гласи:
„Да се запретят игрите от тъй називаемите кьочеци в столицата като разпространяющи развратът и несъобразени с времето.“
Днес, 141 години по-късно, чалгарските кючеци и развратът се ширят по шантаните в София, а и в цяло Българско, което ще рече, че абсолютно не сме се съобразили с времето. Израсна чалгарско поколение. Затова и политическият разврат се настани в парламента. Сам народът ни в него го изпрати. И сега естествено си пати.
Но както и друг път съм казвал, както гласуваме, така и ще живеем. И винаги съм допълвал, че аз винаги гласувам правилно, затова и имам правото да наричам нещата с истинските им имена. И да не ми пука.
