Асен е илюзионист, но по начин, различен от този на Киро

Калина Андролова, фейсбук
Кирил Петков пише: „Другото безумие, което прочетох днес, е, че щяло да има нов политически проект. Не съм и няма да бъда предател на партията, която съм създал.“
Всъщност засега Кирил Петков се държи достойно спрямо партията и партньорите си. Фактът, че си пусна брада, означава, че е преживял сериозен стрес и е имал нужда от усещане за някакво действие и лична промяна. Но не се натрапва, не драпа, стои отстрани и приема загубата стоически. А знаем колко му беше хубаво на Кирил Петков, изведнъж му се зави свят от добрите страни на властта. Загубите на височина каляват характера, смиряват агресията, обръщат самозабравянето.
За разлика от Кирил Петков, виждали сме други, които постъпват недостойно, например Цветан Цветанов, който дължи всичко, ама ВСИЧКО на Бойко Борисов. Но това не му попречи да действа срещу своя благодетел. И не просто, като се опита да направи партия, а като стреля срещу Борисов. А да стреляш срещу своя подарък от Съдбата е много грозна инициатива. Трябва да можеш да губиш по красив начин. Всеки слиза отнякъде някога. Кажи „благодаря и довиждане“.
Интересен психологически парадокс е, когато вечният втори човек иска да стане първи. Всяко гущерче иска да стане голям крокодил. Но не всеки може да е първи. Повечето втори използват силната власт на първия, за да подхранват самочувствието си, че могат да са първи. Отглеждат т.нар. царски двор на силния втори, кадруват, раздават наказания, запазват периметъра на общуване с лидера само за себе си и търгуват достъпа до него максимално изгодно. Те са посредници към ГОЛЕМИЯ ЧОВЕК и получават огромно внимание и поклони, които погрешно считат за респект към самите тях. Отъркват се в звездния прах и мислят, че светят със самостоятелна светлина.

Още не знаем дали Асен може да е първи на мястото на Кирил Петков. Кирил Петков е по-открит, по-лъчезарен, по-общителен, с повече заразяваща политическа енергия, не е двуличен, а е директен. Асен е друга бира. Той е потаен и не обича да бъде разконфигуриран и изяснен. Той иска да е мистификатор, да създава илюзия за себе си, че е гениален, че знае всичко, че има силни контакти, че е велик и неразгадаем, а не като Кирето – достъпен и общ. Асен е илюзионист (но по начин, различен от този на Киро), това работи до определен момент. Не може винаги да си някой друг, паралелен на себе си.
Интересно е как ще изглеждат ПП в парламента след Киро и Лена и начело с Асен. Да не се окаже трудно да си по-ефективен от тези, които са създавали поводи за критика.






















