Коментари във фейсбук по повод скулптурата на Неделчо Костадинов „Викът на украинската майка“
Еми Маринова, фейсбук
В къщи живеят украински майки и те изглеждат така. От два месеца постоянно срещам украински майки – страдат, страхуват се за мъжете си, за близките в Украйна, плачат, тревожат се, треперят от ужас…
Но нито една не прилича на онзи Смийгъл, на чудовището, което уж изобразявало мъката им. Защото те са красиви – силни, слаби, отчаяни или борещи се, всички те са красиви и не заслужават подобна подигравка.
Каквото и да е искал да ни каже авторът с творбата си (а тя е създадена преди години и няма общо с настоящите събития), колкото и добри намерения да има, това не може да е образът на украинките днес. Няма как да е по-далече от истината!
Замислих се как бих изобразила аз мъката и силата на украинската майка. И мисля, че и мъката, и силата им се виждат най-ярко именно в усмивките им.
– – –
Виктория Георгиева, фейсбук
Допреди дни пейзажът беше загрозяван само от МОЧА, сега компания ще му прави и скулптурата „Викът на украинската майка“, чийто вид напомня повече уродлив персонаж от филм на ужасите.
Но не може да му се отрече на автора на това умопомрачително творение – намерил е начин да се възползва от ситуацията, за да продаде творбата си, създадена не заради войната. Какъв по-удобен момент да се чуе името му. Добре, че облече творението си в политически калъп, за да го пласира.
– – –
Вчера миниатюрата на Неделчо Костадинов символично беше поставена срещу паметника на Съветската армия в София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на покойния им близък приятел и колега Георги Пенков-Джони.
Проф. Георги Лозанов отбеляза, че през последните дни е прочел в социалните мрежи редица спорове за художествените достойнства на скулптурата на Костадинов. По този повод той каза, че творбата му не е “художествен факт, който трябва да бъде толкова естетически обсъждан – това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, особено тези, които са склонни да го забравят, че там, където влезе съветски режим, човекът става жертва”.
“Жертвите носят страдание. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието”, обобщи Гого Лозанов, цитиран от „Свободна Европа“.
