Съгласен съм с правото на протестиращите свободно да изразяват недоволство, но всъщност не предложиха нищо рационално като политически изход, заяви кандидат-депутатът
Известният политик, журналист и издател Любен Дилов-син оглави листата на ГЕРБ-СДС в Бургас от гражданската квота за парламентарните избори на 4 юли. Неочакваното му завръщане в активната политика предизвика интерес и сред останалите играчи, които ще се явят на вота, и сред избирателите. Защо един от създателите на емблематичното предаване „Ку-ку“ взе това решение, защо избра именно управляващата партия и върху какво смята да работи най-активно в парламента – отговорите му сега пред Dir.bg.
– Г-н Дилов, на парламентарните избори през 2005 г., като част от „Гергьовден“, също оглавявахте листата в Бургас в коалиция със СДС, Демократическата партия на Александър Праматарски и земеделците на Яне Янев. Тогава влязохте в парламента. През 2009 г. пък се кандидатирахте за Европейския парламент в коалицията НАПРЕД ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Движение „Гергьовден“, Единна Народна Партия. През 2014 г. пак бяхте кандидат за депутат, но в 23 МИР-София, като част от коалиция „България без цензура“ на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Защо решихте да се върнете към политиката?
– Никога не съм се явявал по друг начин на избори, освен като представляващ Движение „Гергьовден“. Тези избори не са изключение. В същата конфигурация бяхме и за последните евроизбори. Като почетен председател на Движението се съобразявам с вижданията на младия екип, който в момента сменя поколението в „Гергьовден“. Това е единствената политическа формация в страната, която периодично подмладява целия си ръководен състав, откакто е създадена. Независимо от успехите и развитието, след изтичането на мандата, изпълнителните органи подават оставка и идват следващите.
Всъщност, никога не съм преставал да следя политическия живот и да имам активно отношение – с предложения. Само за последните 2 години имам над седмични 200 обзорни статии в блога си, посветени основно на политиката.
– Защо избрахте да представлявате точно ГЕРБ, не Ви ли притеснява, че немалка част от обществото не одобрява тяхното управление и политики?
– В детайли помня времето, когато 90% от обществото „одобряваше“ управлението и политиките. Това би ме притеснило повече. Мисля, че независимо от многото, често основателни критики, последните 4 години създадоха нещо изключително важно за развитието на обществото – стабилност и прогнозируемост на живота. Хората могат да планират бизнес, инвестиции, семейното си развитие относително спокойно, дори днес, в смутните грипни времена. Това е най-важното – всичко друго е поправимо със средствата на демокрацията. Кое по-бързо, кое по-бавно, но е поправимо.
– Явно не сте съгласен с протестиращите, които месеци демонстрираха пред Министерски съвет и смятате, че партията на Бойко Борисов прави достатъчно за страната, какво е то?
– Напротив, съгласен съм с всички протестиращи и най-вече с правото им свободно да изразяват недоволство. За разликата от икономиката политиката трябва да е в постоянно безпокойство и да усеща натиска на гражданите. Дори, когато протестите им са „естетически“ и „етически“, каквито бяха голяма част от исканията през лятото. Но съгласете, че протестиращите толкова често влизаха в противоречие със собствените си искания, че беше трудно да се открие друг хоризонт освен предстоящите парламентарни избори. А те, така или иначе, си идваха.
Само един пример – когато се отвори възможност за предсрочни избори за Велико народно събрание и промяна в конституцията – нещо, за което „Гергьовден“ настоява от създаването си – тази възможност беше единодушно бламирана от цялата опозиция. Да, проектът на ГЕРБ за нова конституция, меко казано беше далеч от съвършенството, но ставаше дума за технология, за процедура. Кога пак ще се появи парламент, в който мнозинството да е склонно и най-вече – да има възможност да събере гласове за свикване на ВНС?!!
Всъщност протестите не предложиха нищо рационално като политически изход – и това се видя и в момента, когато на тяхна база се появиха нови политически субекти. Ако вие сте открили едно такова предложение – за реформа на съдебната система, за по-прозрачни процедури при обществените поръчки, за каквото и да е, моля да ми го кажете…
– Лично премиерът ли Ви покани и трудно ли беше да Ви убеди?
– Ако не беше предложението за Бургаския избирателен район, едва ли щях да се съглася. Познавам региона, бил съм депутат от опозицията там и мисля, че мога да бъда много полезен в ред области, свързани най-вече с културата и образованието, екологията и привличането на стратегически инвестиции в най-важната гранична област на ЕС. Защото поне 20 години още Бургас и региона ще са именно това – границата на ЕС с Азия. Това прави задачите не просто местни и национални, а много по-важни.
„Гергьовден“ и колеги от СДС участваме в ключови листи в страната, съобразени с възможностите на формациите и качествата на хората, които сме предложили. За пример мога да ви дам присъствието на Драгомир Стефанов в бургаската листа. Сегашният председател на Движение „Гергьовден“ е местен човек, авторитетен млад преподавател в УНСС, с много ясни конкретни виждания за задачите в региона, специалист по развитието на висшето образование. А висшето образование в Бургас е една от приоритетните задачи на задаващия се мандат.
– Как ще мотивирате избирателите да гласуват за Вас и ако станете депутат, какви ще са основните Ви приоритети?
– Изобщо не залагам на местната сила на ГЕРБ, която е доказана след три мандата изключително успешно местно самоуправление. Кампанията ми се състои изцяло от лични срещи, на всичките ми рекламни материали е публикуван личният ми телефон – 0898 787878. Предпочитам и търся общуване с недоволните от управлението, а не с подгласниците на властта.
По отношение на законодателството, свързано с Бургас и региона – има нужда от прецизен ремонт на Закона за опазване на Черноморското крайбрежие. Например все още няма определение на понятието „преместваемо съоръжение“ – там ни останаха теми, още от мандата, когато се опитвахме да ги решаваме с непрежалимия Тодор Батилов. Има сериозна нужда от повече яснота за местната стопанска инициатива на хората и хармонизацията ѝ с европейските екологични изисквания.
От сериозно преразглеждане се нуждае и Законът за опазване на културното наследство. По него също съм работил в миналия мандат и има много недовършени неща. Музейни работници, археолози и етнографи се нуждаят от законодателна подкрепа, за да опазят и покажат богатството на региона.
От законодателна подкрепа се нуждае процесът на интегриране на туризма и културата. Мисля, че имаме нужда и от нов Авариен план за Черно море, което е сложна задача, обединяваща вижданията на военни, еколози, стопански ръководители, Външно министерство, агенциите, свързани с риболова и аквакултурите. От специална грижа и защита се нуждае Странджа – една от най-красивите и слабо заселени планини на България, пълна с природни и културни богатства, които тепърва ще смайват света.
Необходимо е отново да се отвори възможността големите ни университети да направят филиали в Бургас. Примерът с Художествената академия е повече от насърчителен. В момента над 1500 млади хора от региона учат само в УНСС., пътуват постоянно, за да работят през лятото в региона. Филиал на УНСС в Бургас ще бъде изключително полезен, ще задържи млади хора в региона, дори и в Ямбол и Сливен. Задачи има за целия китайски народ…
– С каква стратегия ще се изправите срещу вашите основни опоненти – инж. Петър Кънев – втори мандат депутат от БСП в региона, евродепутатът Ангел Джамбазки от ВМРО и един от водачите на протестната акция срещу резиденцията на Ахмед Доган в Росенец – Ивайло Мирчев от „Демократична България“?
– Бургас е щастлив с качествени водачи на листи. Мога да нарека повечето от тях лични приятели и наистина ценни хора. Надявам се след изборите да си направим открита лобистка група за региона. На мен ми отива – три пъти съм внасял в парламента Закон за публичност на лобизма. Напълно добронамерен съм към тях и нямам търпение да впрегнем опит и въображение в задачите, които предстоят.
