Да се разшири компетентността на следователите и военните магистрати, призовават от държавното обвинение
Главният прокурор е сезирал Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на правосъдието с експертни предложения за законодателни промени, насочени към намаляване на формализма в наказателния процес, разширяване компетентността на военните съдилища и прокуратури и по-засилено използване на ресурса от следователи.
Това обявиха говорителят на главния прокурор Сийка Милева и зам. главният прокурор на ВКП Красимира Филипова на брифинг в Съдебната палата.
„Многократно в ежедневната си работа ние, прокурорите, сме определяли изискванията на НПК за форма и съдържание за прекалено завишени, както и стандарта на доказване у нас за ненужно висок. Поради това предложените от нас изменения, в случай че бъдат възприети, ще бъдат крачка напред към преодоляване на формализма и осигуряване на подходящия стандарт в съответствие с конвенцията“, заяви заместник-главният прокурор при ВКП Красимира Филипова.
Тя даде пример с формално нарушение при събирането на доказателствата, което довежда до изключването им при решаването на дело, без да се държи сметка за значението или важността им.
„Това значително усложнява доказването и често пъти води до невъзможност за постигане на осъдителни присъди въпреки яснотата за престъплението и извършителя му. Така е, защото в повечето случаи доказателствата не могат да бъдат събрани повторно. В тази връзка предлагаме годността на доказателствата да се преценява във всеки конкретен случай, като не се допускат доказателства, само когато са събрани при съществени нарушения на правилата или са налице съмнения в достоверността им“, допълни Филипова.
Според българския стандарт, за да се повдигне обвинение пред съда, е необходимо прокурорът да е убеден, че са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, което означава изключително висока степен на сигурност. Докато в останалите държави – членки на ЕС, никъде не се изисква такава категорична увереност. Сравнително–правният анализ илюстрира това.
Заместник-главният прокурор при ВКП поясни, че във Франция, за да се повдигне обвинение, се изисква наличие на сериозни или съгласувани доказателства срещу лицето. В Германия се изисква само подозрение, но не и пълна доказаност. В Италия дори няма конкретна разпоредба в този смисъл в процесуалния им кодекс, а прокурорът действа автоматично със задължение на повдигане на обвинение при наличието на доказателства.
„С предвидените предложения ще се промени изискването за убеденост и ще се премине към по–ниска степен на сигурност. Това значително ще облекчи процеса и ще се утвърди наистина централното място на съдебната фаза“, каза още прокурор Филипова.
Тя обясни, че в България сложността на обвинителните актове, които са с ненужна детайлност, описателност, повтаряемост, понякога стигат до стотици страници, но такива са изискванията към настоящия момент. В противен случай се стига до връщане на делата обратно на прокуратурата с твърдения за процесуални нарушения.
„Сами разбирате, че при това положение процесът се развива тромаво и ние изпитваме затруднения при описването на детайлите, които не са необходими никому. В крайна сметка обвинителните актове трябва да бъдат по-опростени и в тях да се съдържат само данни за самоличността на обвиняемия, за времето и мястото на извършеното престъпление и правната му квалификация, без анализ на доказателствата и допълнителна аргументация. Международният стандарт изисква обвиняемото лице да бъде информирано в подробности само за характера и причините за обвинението срещу него“, каза пред журналисти заместник главният прокурор.
Тя отново даде пример с Франция, където не във всички случаи се изисква изобщо изготвяне на обвинителен акт, за да се постави началото на съдебно производство, а само при тежките престъпления, като в него се включва само представяне на фактите и правната им квалификация, както и естествено самоличността на обвиняемия. Практиката в Германия също била подобна – значително опростени обвинителните актове, в които няма изискване за посочване на начина на извършване на престъплението, а само за времето и мястото, за разлика от българския НПК.
„В италианския НПК няма изрични изисквания за съдържанието на обвинителния акт, а само за изясняване в ясна и точна форма на факта на извършване на деянието. Другото, което сме предвидили, е подобрения в института на очевидната фактическа грешка в обвинителния акт, като се даде възможност за отстраняване на такива грешки в самото разпоредително заседание, без допълнителна писмена процедура“, завърши прокурор Филипова.
„Множество доклади на различни европейски институции констатират липсата на ефективност по наказателни дела, свързани с корупция по високите етажи на властта, организираната престъпност и по дела с „висок обществен интерес“. Всички ние като общество сме ставали свидетели как години наред дела, които са предизвикали остра гражданска реакция и засилен медиен интерес, биват забавяни от тежкия процесуален формализъм на българския наказателен процес“, каза пред журналисти Сийка Милева.
Тя напомни, че през май тази година предвид тревожния ръст на пътно–транспортните произшествия след употреба на алкохол и наркотици главният прокурор сезира представителите на изпълнителната и законодателната власт с експертно предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в частта му за престъпленията по транспорта. „С него предложихме налагането на по-строги наказания за всеки, който си е позволил да управлява МПС след употребата на алкохол или наркотици и отнемане на превозното средство в полза на държавата, независимо от собствеността му“, каза още прокурор Милева.
Сийка Милева заяви, че до момента няма политически отзвук въпреки нарастващия брой на жертвите и пострадалите от пътно-транспортни произшествия след употреба на алкохол и наркотични вещества.
„Надяваме се, че този път усилията ни ще бъдат оценени и ще спомогнат за преодоляване на съществуващите трудности, в името на ефективно, бързо и качествено правосъдие“, коментира пред журналисти говорителят на главния прокурор.
