Според проф. Симеунович България имала постоянни претенции
Българите са известни със зверствата, които са извършили там, където са стъпили. Това заявява сръбският професор Драган Симеунович, преподавател в Правния факултет в Белград, международен експерт, сега и.д. директор на сръбската Академия за национална сигурност.
За избухналото през 1917 г. Топлишко въстание Симеунович казва, че то било избухнало като реакция на българската окупация. „Българите са известни със зверствата, които са извършвали там, където са стъпили. Германците са убивали, а българите са издевателствали. Имали са дори отряди за изнасилвания. Семейството на моя прадядо, бременна жена, на която от утробата са извадили бебето, заедно с още четири деца са били изгорени живи. Убивали са свещеници и учители, въвеждали са българското знаме. Народът не е можел да търпи този зулум и са вдигнали въстание“, каза Симеунович в телевизионно интервю.
Според него и до днес България претендирала за територията на Сърбия до Крушевац, а в същото време обвинявала Сърбия за геноцид в Средновековието.
Освен това Симеунович обяснява, че за Топлишкото въстание до неотдавна почти не се било говорило, защото командир бил Коста Печанац – според него герой от Първата световна война, обявен за предател от сърбите през Втората световна война.
Коста Печанац е печално известен с престъпленията, които извършва срещу българите в Босилеград. На 15 май 1917 г. сръбска паравоенна чета от 200 души, командвана от поручик Коста Милованович Печанац, нахлува на територията на Царство България, избива 33 души цивилно население, изгаря две деца, опожарява Босилеград и селата Горна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата и Горна Лисина, като изгаря 317 къщи и нанася материални щети за 2,5 милиона тогавашни лева.
В интервюто Драган Симеунович говори и за “албанския примитивизъм и постоянни български претенции“.
„Тук все още са възможни конфликти. Липсват ни институти, които да проучват съседите – институт за албанците, институт за хърватите, институт за българите, но и на тях им трябват институти, които да проучват нас, сърбите, за да се разбираме едни други. Ние не се познаваме достатъчно. Затова на практика имаме албански примитивизъм и постоянни български претенции. Ако просветените хора можеха да имат влияние върху властите, би било много по-добре“, заключава Симеунович в предаването „Сръбският свят“.
Антибългарското говорене на проф. Драган Симеунович изобщо не е изолиран случай в Сърбия. Неотдавна председателят на сръбския парламент Ивица Дачич обвини България в извършването на “тежки фашистки престъпления”.
В края на 2019 г. сръбският посланик в София бе извикан в българското МВнР по повод скандалното изявление на председателя на парламентарната комисия за Косово Милован Дрецун, че България масово шпионирала Сърбия.
