Диктатура има в Беларус, Борисов не е Лукашено, каза социалният антрополог
„Имаме разделено общество и конфликт, който ескалира. Конфликтът между ключови институционални фигури зададе тон на гражданите. Президентът не играе ролята на обединител и удържаща структура, но имахме пример за добра интервенция на авторитетна институция в лицето на Конституционния съд, който ясно постави граници и каза кое поведение е допустимо и кое не е. Революционният колектив е тоталитарен, той не търпи друга истина и е като Ким Чен Ун „, каза за „Денят ON AIR“ социалният антрополог проф. Харалан Александров по повод на протеста, съобщи Tribune.bg.
По думите му останалите институционални актьори са прекрачили много граници, което ни е довело до сегашната ситуация.
„Юмрукът е комичен и патетичен жест. Не е изследвана тази материя, сигурно е, че има много натрупано напрежение. В този смисъл протестите имат и терапевтичен ефект. Ние бяхме инфантилизирани, в цял свят след принудителните ограничения на нашата свобода заради пандемията избухна гняв. Много хора отказват да приемат реалността“, обясни Александров.
Според него в момента се забелязва групов регрес сред хората, който се изразява в няколко направления – невъзможност за зряла комуникация, трудност за приемане на друга гледна точка, вкопчване в собствената ти версия.
Александров бе категоричен, че персоналната промяна не означава системна промяна.
„Идеята за рестарт е много наивна, в този свят се стъпва върху традициите. Обществото е разделено и е на ръба на симетрична ескалация – колкото по-ербап се държи едната страна, толкова повече ербап се държи и другата. Следващата стъпка е да се разпадне обществото на племена. Вече имаме няколко много ясно обособени протестни племена, всяко си има своята територия. Все още има много позитивна енергия в България, въпросът е как да бъде мобилизирана за целите на истинската промяна“, подчерта социалният антрополог в ефира на Bulgaria ON AIR.
Александров добави, че поколението, което е социализирано в Европа, има съвсем различна постпатриархална версия за света и за него не е достатъчно да има добър и загрижен „патриарх“ в лицето на премиера.
„Това поколение вярва, че светът е поле за конкуренция и борба, то има съвършено различни конфликти, един от които е отчаяната нужда за себеизява. Ако този стремеж не може да бъде удържан вече само в социалните мрежи, в един момент прелива на улицата. Протестът е много представителен за тази култура. Диктатура и репресия има в Беларус, Борисов не е Лукашенко“, отбеляза Харалан Александров.
Той посочи, че революцията не е разумно състояние на ума, тя е едно колективно полудяване, в което групата регресира до много първични форми на функциониране.
„В нормалния ни живот ние периодично имаме нужда да регресираме, тоест да спрем да сме отговорни индивиди. Това се постига в нормални условия, когато отидеш на концерт и куфееш, или отидеш на мач и си част от една агитка. Тъй като тези събития бяха забранени, енергията на първичното социално участие се натрупа и изля на улицата“, добави социалният антрополог.
