„Игрите на щастието“ са спечелили 3 млрд. лева, а са платили смешните 177 млн. данъци
Неправителствената организация „Национална мрежа за децата“ изпрати днес отворена позиция във връзка с готвените промени в Закона за хазарта.
Писмото е адресирано до всички отговорни институции – Парламента (Председателя му и шефовете на парламентарните комисии по бюджет и финанси и култура и медии), до Президента, Омбудсмана, Министерство на финансите, Министерство на младежта и спорта, Държавната комисия по хазарта и Държавната агенция за закрила на детето. Адресати на писмото са също председателите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), Интерактив адвъртайзинг бюро България и Българския футболен съюз, които в последните дни възразиха срещу внесените в Парламента промени на Закона за хазарта.
Ние от Национална мрежа за децата наблюдаваме обезпокояващата тенденция все повече деца и родители да стават зависими от хазартните игри в страната ни. Скорошни проучвания на агенция Галъп показват, че хазарт у нас играят около 3 милиона души, като около 300 хиляди от тях играят редовно, макар че 86% от хората никога не са печелили нещо (Източник: Център за изследване на демокрацията). Разходите за хазарт варират между 15 и 43 лева на човек на месец, като общите разходи за игри на късмета са близо половин милиард лева годишно. Най-голяма печалба е регистрирана от продажбата на билети за бърза печалба.
Организации членове на Национална мрежа за децата споделят, че в училищата, в които работят, все по-често наблюдават деца, които купуват лотарийни билети. Кризисните центрове, както и социалните услуги за деца и семейства в страната работят по много случаи, в които цели семейства губят своите домове вследствие на хазарта и от това кризите в семейството стават все по-големи и по-трудни, а децата са тези, които са най-потърпевши.
„С настоящата позиция бихме искали да ви поздравим за инициативата за ограничаване на рекламата за хазарт и лотарийни игри, които доведоха до истерия и невиждан до този момент бум в обществото от продажбата на лотарийни билети и свободен достъп до местата за хазарт. В същото време сме притеснени от предложението за отпадането на изричната забрана за пряка и непряка реклама, насочена към малолетните и непълнолетните в предлагания законопроект“, се казва в отворената позиция.
Още през месец март тази година по повод реклама на игри на късмета с участието на българските гимнастички от националния отбор по художествена гимнастика, Националната мрежа за децата настоя с писмо до Народното събрание за отворена и публична дискусия по темата. Напомняме, че Етичната комисия на Националния съвет за саморегулация оцени рекламата като недопустима от гледна точка на етиката и духа на закона, а Комисията по хазарта постанови налагане на максимални глоби на телевизиите, излъчвали рекламата. Основен довод при вземането на тези решения беше фактът, че хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10, а рекламите на хазарт създават допълнителен риск.
С оглед на наблюдаваните тенденции и внесеното предложение за промени в Закона за хазарта, предлагаме дискусията да не обхваща само рекламата на хазартни и лотарийни игри, но и други аспекти на регулациите на хазарта, които оказват негативно влияние в обществото:
Данъчните облекчения за хазарт, които позволяват бързото и агресивно разрастване на хазартни игри в България. За близо десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който цитира данни от системата Amadeus на Moody’s. Платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв, или под 0.6% от печалбата. Най-голяма печалба се регистрира от игрите с изтриване на билети. Според данните, най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. „Ню геймс“ АД и „Национална лотария“ АД са обявили оборот от 88.5 млн. евро и 15.3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро. За сравнение според данните на Amadeus фирмите на Озкан и Саневиан имат оборот от 167 млн. евро и 69 млн. евро, а след данъците печалбата им достига 3.1 млн. евро и 5.8 млн. евро. Безлов прави и аналогия с тютюневия бизнес, като посочва, че „Ако през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3.5 млрд. лв., то платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв. При огромните печалби в хазарта платените данъци за 2016 г. са 177 млн. лв.“
Годишните вноски за социално отговорно поведение на хазартния бизнес са изключително ниски. Организаторите на онлайн залагания внасят най-високата сума – 50 000 лв; казината – 10 000 лева; а организаторите на лотарийни игри, които са с огромен оборот и печалби дължат само 5 000 лв. От друга страна, събраните от тези вноски средства по идея трябва да бъдат насочени към проекти в подкрепа на млади хора, деца и семейства. За жалост обаче, необходимо е ефектът от изразходваните средства да бъде по-видим за справяне с хазартната зависимост, което в голяма степен зависи и от механизма на одобрение на кандидатстващите за тези средства проекти. В тази връзка, предлагаме създаването на широка работна група в Министерство на младежта и спорта, което разпределя тези средства, за преразглеждане на процедурите.
Въвеждане на задължение към Държавната комисия по хазарта да издава мнения и становища, касаещи етичните правила при осъществяването на хазартните и лотарийни дейности, като специален фокус се отдели към непълнолетните и малолетните, както и до практиките, водещи до пристрастяване към хазарт.
Пълна забрана или поне ограничаване на рекламата на лотарийни и хазартни игри, които влияят в най-голяма степен на децата, младите хора, бедното население и водят до пристрастяване към хазарт. Тази мярка среща и много широка обществена подкрепа – според посоченото по-горе изследване на Галъп, 69% от хората смятат, че рекламите на хазартни игри трябва да бъдат забранени.
Писмото завършва с обръщение към доставчиците на медийни услуги и представителите на бизнеса, в което се казва: „Когато хазартът се превръща в основна мечта на нацията, това е проблем и този проблем трябва да бъде разрешен, въпреки печалбите и приходите които генерирате. Този проблем трябва да намери своето решение, защото никой няма право да увеличава човешкото страдание и защото има хора които залагат последните си два лева или дома си с празна надежда, която шумно е рекламирана“. В заключение в позицията на Национална мрежа за децата се казва: „Пожелаваме на всички ни много мъдрост, разум и сърце, когато обсъждаме и вземаме решения по тази обществено значима тема!“
