Парламентът прие на първо четене промените в ГПК
Парламентът гласува и прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предвиждащи по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство.
Депутатите одобриха 4 законопроекта, предложени от „БСП за България”, ГЕРБ, „Воля” и „Обединени патриоти”.
Предложените от „БСП за България” промени създават правна възможност подаденото от длъжника възражение да спира изпълнението и се изключва възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение.
Според вносителите, за да се осигури по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство се предлага те да могат да обжалват по съдебен ред оценката на вещта при публичната продан. В проекта на закон е предвидено и задължително посочване на банковата сметка на ищеца в съдебното решение и на заявителя в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за да се улесни доброволното плащане на присъдените суми.
Законопроектът предлага промяна в условията и реда за призоваване чрез удължаване на срока, в който ответникът да бъде търсен, както и броя на посещенията на неговия адрес.
Предвиждат се и промени в Закона за частните съдебни изпълнители, с които се предлага сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, а в случай на доброволно изпълнение в срок да не се събира такса.
От ГЕРБ предлагат промени в подсъдността в изпълнителното производство, a съдебните изпълнители да имат достъп до Национална база данни „Население“ не само по отношение на длъжника, но и по отношение на трети лица, които са задължени да участват в производството като съсобственици, съпрузи недлъжници и ипотекарни кредитори.
Проектът на закон предоставя възможност на длъжника доброволно да се издължи, като се намали размера на първоначалната доброволна вноска от 30 на 20 процента от задължението.
В мотивите на законопроекта се посочва, че за да се осигури максимална защита на интересите на страните в изпълнителното производство се предлага задължително назначаване на вещо лице при определяне на цената на вещта за недвижимо имущество, както и при продажба на движимо имущество на стойност над 5 000 лева. Предлага се изменение в Закона за задълженията и договорите, с което вносителите се стремят да премахнат фигурата на „вечния длъжник“ чрез въвеждането на десет годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица.
От „Воля” предвиждат промяна в процедурата по призоваване чрез създаването на механизъм, който цели да гарантира, че ответникът ще бъде потърсен на посочения по делото адрес, както и на неговия постоянен и настоящ адрес в рамките на един месец и при поне три посещения, като е предложено поне едно от тях да е в неприсъствен ден.
Законопроектът предвижда и възможността възражението на длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение със заявител банка, независимо от основанието да спира изпълнението, както и правото на длъжника да обжалва определената от съдебния изпълнител оценка на недвижимия имот, както и отказа за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение.
„Обединени патриоти” залагат промяна в начина на връчване на уведомления и съдебни книжа, в изпълнителното производство и в касационното обжалване. Техният законопроект акцентира върху обществените очаквания за справедлив процес, като се вменява в задължение на Касационния съд да посочи противоречива практика, да обобщи съществуващата такава и да се произнесе по съществото на спора.
По отношение на изпълнителното производство се предлага вменяването на задължение за заявителя да посочва банкова сметка, по която да се преведат заявените суми, и премахване на възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение.
Законопроектът предлага и уеднаквяване на размера на държавната такса по искове за собственост и по облигационни искове, като се прецизира разпоредбата относно несеквестируемия доход.
