Защо бандата за обири и въоръжени грабежи на Валентин Кирилов е недосегаема от закона
Стефан Ташев
12 дни полицията издирва безрезултатно бандата обирджии на банкомати. На 9 ноември дори им бе устроена полицейска засада, но трима от бандата Кирил Йорданов-Джонката, Кирил Микев и Тодор Богданов се измъкнаха край пернишкото село Боснек, като зарязаха джипа си БМВ.
От тогава от тях няма следа. И тримата са от бандата на известния пернишки бос Валентин Кирилов-Пуйката, подозиран за въоръжени грабежи на инкасо, обири на банки и банкомати. Но недосегаем за закона. Може би защото има политически и съответно полицейски чадър над Пуйката. Дали е така ?
Миналата седмица в мина “Ораново” стана тежък инцидент, при който загина един работник. На първо четене няма никаква връзка между тези събития. Но само на първо четене.
Според неофициална информация от пернишкия подземен свят Пуйката и хората му се ползват с протекцията на Красимир Михайлов-Паргов, собственик на въпросната мина “Ораново”, бивш спонсор и собственик на футолния клуб “Миньор”-Перник, местния месокомбинат, акционер във фалиралата “Добруджанска банка” и свинекомплекси в Пернишко, Благоевградско и Добричко.
През 2013 г. В същия рудник “Ораново” избухна взрив, при който четирима работници бяха затрупани под земята.
Всички търсеха собственика Михайлов, там тичаха министри от управляващата коалиция БСП-ДПС. Само собственикът липсваше. Даже министрите на енергетиката Драгомир Стойнев и на социалната политика Хасан Адемов едва ли не му се молиха да се появи. Михайлов бе обявен за национално издирване, което го накара да се яви в полицията в Благоевград.
Говореше се за отнемане на концесията на мината и т.н. Нищо подобно не се случи. И няма как да се случи.
Според неофициална информация “пернишките пуйки”, тоест хората на Кирилов са нещо като наказателна бригада на енергийния бос. Мачкат и обират негови конкуренти.
Нека компетентните служби кажат притискани ли са работници от Ораново да не протестират срещу ужасните условия за работа в мината, където собственикът не е забил нито един пирон? Има ли и бити миньори и от кого ?
Между другото същото се случваше с играчите на Миньор-Перник по време на президенстването на Михайлов-Паргов.
Същият придоби печално известната мина “Ораново” по време на управлението на Тройната коалиция- БСП, ДПС-НДСВ, като държавата “забрави” да напише, че трябва да плаща концесионна такса за мините.
Защо ? Неофициално се твърди, че Михайлов е бил близък до среди в БСП в края на 90-те, когато председател на партията беше Георги Първанов. Междувпрочем родом от същия пернишки регион, в който е бизнесът на Михайлов. Според публикация във в. „Политика“ от 2006 г. по време на събора в радомирското село Радибош тогавашният президент е договорил с Михайлов възможността да складира боклука на София в мина „Иван Русев“, която той взел под наем. В средата на 2006 г. Първанов наистина предложи столичната смет да се извозва в рудник, съобщава “Капитал” от 2013 г. Тънка червена линия.
Според публикации в различни медии Красимир Михайлов-Паргов тероризира от години и Пернишко и Радомирско. През 2000 г бе прострелян в крака в района на радомирското село Прибой. Но оцеля. Пет години по-късно пак в Радомирско стреляха по колата му с автомат, но не успяха да го улучат.
Той е човекът заградил държавна и общинска собственост край къщата му в Извор и язовир “Пчелина”, където не позоволява да припари външен човек. Разследван е за данъчни и финансови престъпления от НАП и МВР, но без успех.
Може би заради тънката червена линия.
Покрай политическия чадър опънат над него, гравитират и хората на Пуйката. Освен това над него от години има и полицейско-прокурорски такъв, казват местни хора.
Местни ченгета и прокурор от Перник работели за него. С такива протекции и позиции Валентин Кирилов-Пуйката е недосегаем от закона и се утвърдил като криминален авторитет номер 1 в миньорския град, особено след смъртта на наркобоса Райко Кръвта. Така Кирилов става дясна ръка за неофициалния „капо ди тути капи“ на Пернишко Михайлов.
“Пуйките” бяха подозирани за няколко въоръжени грабежа, но винаги се измъкваха. Последният на 21 май 2012 г. Тогава трима въоръжени бандити чрез взлом проникнаха в офисите на фирма „АСФ“ в Перник, разбиха две каси, взеха 21 510 лева, а после, забелязани от гардовете, стреляха по тях. Валентин Кирилов-Пуйката е разпознат на записите от охранителните камери и бе обявен за издирване. Няколко месеца по-късно е задържан.
Районният съд в Перник го призна за виновен и го осъди на 3 години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.
Протест срещу условната присъда обаче е внесен от Районната прокуратура. Наказанието е обжалвано и от защитата на Кирилов. През юли 2015 г обаче Окръжният съд отмени присъдата на Пуйката заради липса “на цялостна преценка на всички събрани доказателства”. Делото още се мотае по съдилищата.
През май 2013 г. Пуйката отново бе обявен за общодържавно издирване и бе задържан от МВР. Перничанинът бе заподозрян за в Кърджали на 4 януари. В края на годината обаче съдът го пусна под домашен арест, а скоро след това мярката му е променена в парична гаранция.
И вече никой не го търси, нито закача. Защо ли ?
