Собствениците на „МДК“ претендират и за земята под язовир „Душанци“ заради „Сделката на годината –1997 „
Малко българи помнят „Сделката на годината-1997“ на правителството на Иван Костов. Все пак са минали цели 23 години. Но благодарение на нея община Пирдоп се оказва в някакъв театър на абсурда, защото чужденци я съдят за българска земя.
На 10 септември 1997 г. се сключва договорът за продажба на 56% от капитала на „МДК“ ЕАД-гр. Пирдоп между Агенцията за приватизация и белгийската групировка „Юнион Миниер“ (впоследствие преименувана на Юмикор). По-късно тя е наречена „Сделка на годината“.
Според чл.2.2 от Договора:
„Продавачът продава, а Купувачът купува акциите заедно с правата и задълженията, произтичащи от тях при приклюючване на сделката за обща цена от 80 000 000 (осемдесет милиона) щатски долара.“ Звучи отлично, но в последствие се оказва, че тези пари няма да дойдат в държавната хазна. Дори и на тази ниска цена, с която белгийците купуват комбината. Breaking.bg описа през 2017 година цялата далавера около продажбата на МДК-Пирдоп от страна на правителството на Иван Костов и загубите за държавата от над 1 милиард лева.
В момента тази сделка е сред проверяваните от прокуратурата и ДАНС по искане на главния прокурор Иван Гешев. Проверката започна в началото на годината, като тя трябваше трябва да обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства, както и всички предприети действия по осъществяването на следприватизационния надзор.
Докато тече проверката община Пирдоп научава, че е дадена на съд от сегашния собственик на МДК-Пирдоп, компанията „Аурубис-България“ АД. Административното дело е в Софийския окръжен съд от тази година и е за собствеността на земята под язовир „Душанци“ край едноименното село, община Пирдоп.
Фирмата претендира за собственост, а общината го е деактувала като частна общинска собственост.
Мината е заложена в приватизационния договор,
в „Сделката на годината“ и по-точно в приватизационната оценка на МДК-Пирдоп, извършена от Агенцията за приватизация
Сред авторите на тази оценка е бъдещият лидер на СДС и по-късно министър Божидар Лукарски. Който тогава се труди в правния отдел на Агенцията за приватизация-АП.
Та в оценката, която се основава на правния анализ на екипа на АП, се казва, че изграденият през 1968-1971 г на 942 дка , отчуждена земя, язовир е направен за задоволяване на нуждите от промишлени води на МДК. Нещо повече. „В правния анализ е направено заключението, че язовирът и съответно земята, на която е изграден, са собственост на МДК-Пирдоп и язовирът е включен в капитала му. И не може да бъде собственост на общината“, пишат от АП в оценката.
И смело решават да го вкарат в активите на МДК.
След като в Пирдоп и района се разчува за делото на „Аурубис-България“ АД срещу общината хора настръхват. Местните се опасяват, че ако фирмата спечели делото, ще спре достъпа до язовир „Душанци“, обичано място за туристи, отдих и риболов. Само на 80 километра от София.
Това налага общинският съвет на Пирдоп да проведе открито заседание в село Душанци на 5 ноември 2020 година. На него се появява и изпълнителният директор на „Аурубис-България“ АД Тим Курт.
Пред препълненият салон на местното читалище кметът на Пирдоп Ангел Геров, от БСП, заявява следното :
„Аурубис България” претендира, че по силата на приватизационния договор в капитала на дружеството е включен язовир „Душанци” и всички съоръжения към язовира, и собствеността на земята под водната повърхност е собственост на „Аурубис България”.
Община Пирдоп, съответно има от 2001 г. Акт за частна общинска собственост, с който е установена собствеността, констатирана.
В годините предприятието като „Юнион Миниер”, „Юмикор” протестира този акт за публична общинска собственост, с което кмета, тогава Цанко Цанов от БСП, на Община Пирдоп отписва язовирната стена, преливника, водовземната кула, ги отписва от актовите книги със своя заповед, в която казва да бъдат предадени на „Аурубис България”, „Юмикор” тогава.
И до ден днешен, в който се започна сагата относно собствеността на язовир „Душанци”, а това е след влизането на Закона за водите, изменението на закона от 2010 г., с което се казва, че когато собственика на земята под водата е общината, респективно водата става общинска собственост и общината е в правото си да ползва разрешителното за водоползване, а то веднага води след себе си заплащането на тази вода от който я ползва в общината.
На тази база Община Пирдоп атакува разрешителното на Басейнова дирекция и оттам се започна вече сагата с удостоверяване на собствеността – кой е собственик, дали е общината, дали е „Аурубис България”.
На многобройните въпроси на местните хора ще забранят ли риболова, ползването на водните съоръжения и достъпа до язовира Курт от „Аурубис-България“ АД категорично отрича.
Гражданин задава следният въпрос:
Водата и земята на България никога не са били национализирани. Земята на България никога не е била държавна собственост. Вие това много добре трябва да го знаете. Безсмислено е да спорим какво е, що е. Просто трябва да се направят така нещата, че „Аурубис” няма право да бъде собственик на язовира, по точно на земята под язовира и да не плаща на кметството.
Курт обяснява на хората, че са завели делото, защото получавали от Водната дирекция в Пловдив различни актове и искове относно начина на експлоатация на водата в язовира и се водят отговорни за нея.
Тези отговори не удовлетворяват хората, които питат защо фирмата не е изпълнила през годините приватизационните си задължения и защо няма инвестиции в региона. Изразяват се мнения, че ако фирмата придобие земята под язовира ще го продаде по-късно.
Накрая Общинският съвет приема декларация, с която настоява „Аурубис-България“ АД да изтегли иска срещу общината и земята под водоема да остане общинска.
През годините редица специалисти изказаха публично становището си по приватизационната сделка на „МДК” – Пирдоп, като я класифицираха като „грабеж”.
Купувачът не е спазил приватизационният договор, но никой не му потърси сметка.
Днешните претенции на „Аурубис България” АД към язовир Душанци са меко казано неприемливи, а по-силно казано арогантни и недопустими особено на фона на достатъчното данни около мътната приватизационна сделка, гарнирана с натиск върху държавата, търговия с влияние и какви ли не корупционни практики. Българската земя, българската вода и въздуха са неприкосновени за българите. Немската фирма обаче, посяга и на трите, замърсявайки въздуха ежедневно, сега посягайки на водата и земята на хората от Душанци и не само.
Нагло и арогантно е да използваш като довод, за да придобиеш българска земя и вода приватизационен договор, който си нарушил. Нагло и арогантно е да твърдиш, че с приватизацията на МДК-Пирдоп получаваш и язовир Душанци – водата, че и земята при положение, че тази земя е взета от жителите на Душанци, за да бъде построен язовира в едно престъпно тоталитарно време – без никой да ги пита съгласни ли са или не. И никой не е сторил за нужно при връщането на земята – да върне на хората техните ниви, ливади, коларски пътища.
Благодарение на безумната приватизационна сделка по времето на Иван Костов.
