Дирекцията по вероизповеданията става ДУХОВЕН ДАНС

Това е проектът на Патриотичния фронт за промени в Закона за вероизповеданията

0
806
данс
Боят пред джамията в София при протеста на "Атака"

Вземаш дарение за църква от чужбина-10 000 лв глоба

Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет ще се превърне в Духовен ДАНС с правомощия да контролира изцяло религиозните общности у нас като финансиране, обучение на кадри и дори получаване на дарения, ако бъде приет проектът за изменение на Закона за вероизповеданията.

Проектът е написан от депутати от Патриотичния фронт и е напълно готов. Breaking.bg  разполага с него.  Причината за този проект са скандалите с Главното мюфтийство и съпричастноста му към партията на Лютви Местан-ДОСТ.

За никого не е тайна, че от години мюфтийството се издържа само с пари на турската дирекция по вероизповедания ДИАНЕТ, като така то се контролира от южната ни съседка. По 2 млн. лв месечно даваше ДИАНЕТ за заплати на имамите у нас и по 7 млн. лв годишно за експлоатация на имоти и духовни училища.

По време на предизборната кампания за парламент ДАНС и прокуратурата изгониха от страната седем турски граждани, повечето служители на ДИАНЕТ като заплаха за националната сигурност, заради агитация в полза на ДОСТ.

Под контрола на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции.
Да се дава и получава религиозно образование под контрола на Министерство на образованието и науката и Дирекция „Вероизповедания“  на Министерския съвет, са част от идеите на патриотите.

Проектът предвижда още религиозните общности и институции да не могат да включват в административните и организационните си дейности чужди граждани, както и участие на чуждестранни лица в ръководните си органи.

Чужди граждани могат да участват в богослужението и в извършването на различните богослужебни ритуали според практиката на религиозната общност, но в тези случаи не се допуска чужди граждани да изнасят проповеди, както и да правят други изявления, послания или призиви към членовете на религиозната общност за набиране на средства или за участие в други забранени от закона дейности.

Български граждани завършили религиозното си образование в задгранично учебно заведение могат да участват в богослужението и да извършват богослужебни ритуали само след полагане на изпит по ред определен с наредба на Министерски съвет. Според предложеният нов чл. 7а в Закона за вероизповеданията-Религиозните институции се задължават:

Да определят за проповядващи духовници български граждани, завършили средното и висшето си светско и религиозно образование в Република България. Да не възлагат проповеди в храмовете на територията на страната на духовници от чужбина.

Да поискат писмено разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет за пребиваването на територията на страната на проповедници, емисари и други духовни лица, за чието поведение и дейност носят отговорност.

Да не разпространяват литература и да не проповядват идеи, които противопоставят българските граждани на религиозен принцип.

Да не печатат, разпространяват, внасят на територията на страната и употребяват в проповеди или на събрания на религиозни общности, за обучение и по друг начин на литература, проповядваща религиозен радикализъм;а не установяват и да не поддържат връзки с лица и общности в страната и чужбина, които упражняват и разпространяват религиозен радикализъм и използват религията за политически цели.

Да прекратят всички правомощия на свои членове и служители, които са санкционирани от Директора на дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет .

Ако нарушат чл. 7а правата им могат да бъдат ограничени или ползването им може да бъде преустановено със заповед на директора на Дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Правата на религиозна институция могат да бъдат ограничени или ползването им може да бъде преустановено чрез спиране на разпространението на дадено печатно произведение и изземването му от търговската мрежа, спиране на издателската дейност за определен период от време или прекратяване на същата без право да бъде възстановена, ограничаване и забрана на публичните изяви, прекратяване на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение, запечатване на помещения или места за богослужение или ритуали на съответното вероизповедание, експулсиране на чужди проповедници, емисари и други духовни лица, които са нарушили този закон.

При грубо нарушуване на закона по искане на Министъра на вътрешните работи, на Председателя на ДАНС или на директора на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет регистрацията на религиозната институция  може да бъде прекратена по реда определен в този закон.

Производството за прекратяване на регистрацията на религиозна институция по чл. 8, ал. 3 се образува от прокуратурата в седемдневен срок от получаване на искане от органите по чл. 8, ал. 3. Делото се разглежда по исков ред от Софийски градски съд.

Вносителите на законопроекта са написали, че в проповедите и всички останали случаи задължително се използва български език.

Патриотите не са забравили и скандалите около джамията в София преди десетина години, когато лидерът на „Атака” Волен Сидеров организираше протести срещу силният шум, излъчван от минарето и проповедите на имама. Тогава се стигна до сблъсъци с мюсюлмани, вадеха се и ножове.

Та в член. 12 на Закона се предвижда създаване на нова ал.3, която гласи: В случаите по ал. 2 вероизповеданията не могат да използват технически средства и звукови устройства служещи за увеличаване на силата на звука освен при провеждане на обществени мероприятия, празници и чествания.

За да се регистрира дадена религиозна общност в съда, задължително трябва да се представи удостоверение, издадено от Дирекцията по вероизповеданията, пишат вносителите. Седем дни след регистрацията си в съда вероизповеданието е длъжно да уведоми Дирекцията, за да бъде вписано в регистъра.

Религиозните институции и създадените от тях по този закон юридически лица с нестопанска цел декларират пред Сметната палата разкритите от тях банкови сметки в страната или в чужбина в 14-дневен срок от откриването им.

Религиозните институции нямат право да учредяват и да участват в чуждестранни търговски дружества и/или консорциуми, както и в кооперации с чуждестранни лица.

Религиозните институции нямат право да участват в сдружения или да извършват съвместна дейност под каквато и да е форма с чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, включително с техни филиали, клонове или представителства, са другите ограничения, които предлагат патриотите.

Според техните идеи еднократните дарения на имущества и наследства за вероизповедание от източници извън страната или от български юридически лица се осъществяват чрез Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, която изпълнява волята на дарителя под контрола на Сметната палата.

Според проекта Дирекцията по вероизповеданията трябва да се произнася в едномесечен срок по постъпилото искане за дарение.

Да  съставя досие и води публичен регистър за всяко разрешено и прието от нея дарение, да отказва дарението в случаите, когато произхожда от или неговият произход е свързан с лица или организации присъстващи в регистрите на Дирекцията по чл. 35 т. 12. от Закона.

Друг вид финансиране, извън това по ал. 1, е възможно само от лица с източник на  доходите в Република България. На Дирекцията по вероизповеданията са вменени и задълженията за разрешение за откриване и контрол върху духовните училища в България. Това ще става само с искане до Дирекцията, получаване на удостоверение от нея и съгласуване с Министерството на образованието.

На Дирекцията по вероизповеданията, ако този проект бъде приет от парламента, и се дават правомощия да удостоверява и контролира регистрацията и дейността на вероизповеданията на територията на Република България, на техните юридически лица и училища, да предотвратява разпространението на религиозен радикализъм и политизация на вероизповеданията в Република България, да създава и поддържа регистри на организациите на религиозен радикализъм и на организациите, които финансират и подпомагат вероизповедания с политически цели и да води публичен регистър на даренията за вероизповеданията.

Депутатите са предвидили и санкции. Който приема финансиране за вероизповедание от източник извън Република България, освен в случаите разрешени по този закон, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лева. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., е една от тях.

Който приема дарение за вероизповедание извън реда по този закон се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лева. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., другата рестрикция. А ако стане рецидив даренията се отнемат в полза на държавата.

Към момента Патриотичният фронт ще търси съдействие за приемане на проекта от ГЕРБ, като от ДПС засега също са изразили желание за парламентарна подкрепа с цел елиминирането на ДОСТ.

Проектозаконът е пратен за съгласуване с Дирекцията по вероизповеданията към МС, която е поела ангажимент да го предостави за мнения и на регистрираните у нас религиозни общности. До момента обаче това не е станало, твърдят запознати.