Вместо да изпълнят задълженията си, политиците в парламента са на път да дестабилизират и съдебната система
Тези дни едно от изданията на кръга „Капитал“ загрижено коментира факта, че в държавата се чакат цели 80 висши назначения в ключови институции. Сред тях са и 17 регулаторни органа, от които зависят спазването правата на гражданите, защитата на обществения интерес и спиране на злоупотребите с власт. Повечето от тези постове са вакантни поради липсата на решения на парламента. Отиващото си Народно събрание, обаче, също няма изгледи да го направи. Оправданието е едно – липсва обикновено парламентарно мнозинство, какво остава за конституционно, пише сайтът „Трибюн“.
Браво за напомнянето! Важно е. Но защо е така – нито дума. Дали наистина заради разпарчетосания парламент или заради несъгласието на повечето парчета да приемат безконтролното подчиняване на държавата на тясно партийни, лични и бизнес интереси на хората от „реформата“ и „промяната“? И дали не вървим към разрушаване на държавността по план за овладяване на държавата от тези „здрави сили“.
Изглежда странно, че например „реформаторите“ в правосъдието са най-инертни за избора на нови членове на Висшия съдебен съвет, на нов шеф на Инспектората и инспектори на съдебната власт, за които се изискват минимум 160 гласа или за нови конституционни съдии, за които и 120 депутата стигат.
Обяснението е много ясно. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не бързат, защото просто нямат мнозинство, за да си назначат „свои хора“, каквато директива постави ясно Кирил Петков още в първите дни на краткосрочния му провал като премиер. Затова не бързат с назначенията по план. Нищо, че държавността е пред разпад. Пък и друга задача имат, поставена им от олигархията. Първо, трябва да се оваканти предсрочно постът на главния прокурор, да се сложи юзда на другите големи в правосъдието и на ВСС, да заработи новата КПКОНПИ (вероятно вече без началник с прозвището „градинарят с многото тоалетни“).
Схемата на реформаторите „или наши хора, или никой друг“ избоде очи дори в няколкото месеца, когато имаха (почти) цялата власт. Не можаха да изберат нов гуверньор на БНБ, но успяха да се изпокарат заради този пост. Близо година по-късно вече знаем и защо – защото от шефа на БНБ очевидно се е очаквало да даде „зелена светлина“ за осигуряването на достъп на NEXO до банковата система БОРИКА.
Странно е поведението и на традиционните партии – те също не демонстрират воля, за да стабилизират държавата.
ГЕРБ, БСП, ДПС – все партии с опит, не показват голяма загриженост за изтеклите мандати на куп регулаторни и контролни институции, пък и нали има мандати, установени със закон. На практика, неизпълнявайки задълженията си, депутатите дават лош пример към всички граждани, че законите могат да се неглижират.
Днес ключови държавни органи работят с изтекли мандати, с непопълнен състав и без титулярни ръководители. И стават все повече, при отсъствието на редовно правителство и при парламенти с 2-3-4 месеца живот. Продължават да са в режим на изчакване. Колкото и да говорим, тези институции, тяхното кадрово обновление с „нашите хора“ остава в сянката на кадровото обновление в прокуратурата и съдебната власт – първи приоритет на „промяната“ и „жълтопаветниците“ от ДБ. Причината е видима и всеки мислещ гражданин я знае – прокуратура, следствието, част от съдиите, въобще съдебната власт в голяма степен успяха да устоят на натиска, не позволиха да бъдат въвлечени в кризите, които рушат държавността. Заради това са и всичките атаки срещу магистратите, защото отказват да гарантират безконтролна и безметежна власт на политици и олигарси. Ако се стигне до окончателно приемане на проектите за „разследване на главния прокурор“ и „съдебна реформа“, то очевидно кризите в страната могат само да се задълбочат като дестабилизират вече и правосъдната система.
