Проучване на „Сова Харис“ : Българите не желаят правителство на ПП-ДБ, искат го едва 11,4%. Мнозинството са за кабинет с мандата на ГЕРБ или нови избори

17% искат правителство с третия мандат

Българите не одобряват идеята за редовно правителство с мандата на ПП-ДБ. Това сочат данните от експресно телефонно проучване, представително за пълнолетното население на страната, проведено от „Сова Харис“ по метода на стандартизираното телефонно интервю в периода 23-25 април 2023 г. сред 1010 български граждани. Изследването е по поръчка на Дир.бг.

Според проучването едва 11,4% от анкетираните са на мнение, че Кирил Петков и Асен Василев трябва да правят правителство. Най-много, 20%, искат редовен кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС. 19,6% считат, че е по-добре директно да вървим на нови избори. А 17% искат правителство с третия мандат.

Политическата криза, в която се намира страната ни, води до все по-голямо разочарование сред избирателите. Доверието към държавните институции и политическите партии става все по-ниско. Най-популярните политически субекти гравитират около 20% одобрение от всички избиратели, а парламентът спада дори под 10%.

На този фон оценката за работата на служебното правителство можем да възприемем като относително добра, след като 29,8% считат, че се справя успешно. Очаквано е в условията на криза негативните оценки да преобладават – 41,6%. Естествено при формиране на тази позиция имат значение и политическите пристрастия.

Според общественото мнение, най-висока оценка за работата си получава служебният министър-председател Гълъб Донев – 35,6% считат, че той се справя успешно. В група към него можем да причислим още министъра на младежта и спорта Весела Лечева (30,4%) и социалния министър Лазар Лазаров (30,0%). Доближаващи рейтинга на кабинета според показателя «справя се успешно» са още Иван Демерджиев – министър на вътрешните работи (28,6%), Христо Алексиев – министър на транспорта и съобщенията (27,4%), Асен Меджидиев – министър на здравеопазването (27,0%), Атанас Пеканов – министър по управление на Европейските средства (26,4%), Явор Гечев – министър на земеделието (25,2%). В средата на тази своеобразна класация се намират Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството (24,4%), Александър Пулев – министър на иновациите и растежа (23,6%), Крум Зарков – министър на правосъдието (23,2%), Николай Милков – министър на външните работи (22,8%), Росица Велкова-Желева – министър на финансите (22,4%), Димитър Стоянов – министър на отбраната (22,2%), Росен Христов – министър на енергетиката (21,6%), Сашо Пенов – министър на образованието и науката (21,2%), Илин Димитров – министър на туризма (21,2%). Най-ниско са оценени министри, които отговарят за сфери с по-малко внимание сред широкия кръг избиратели: Найден Тодоров – министър на културата (19,6%), Георги Тодоров – министър на електронното управление (18,8%), Никола Стоянов – министър на икономиката и индустрията (18,6%), Росица Карамфилова-Благова – министър на околната среда и водите (18,0%).

Според около една четвърт от избирателите, някои от министрите трябва да останат и в следващия кабинет. Известно е, че ако следващото правителство е редовно, това не може да стане по политически причини. Тази нагласа обаче показва положителна оценка за свършената от служебния кабинет работа.

Около една трета от българските избиратели не могат да преценят кой е по-добрият вариант за развитие на страната ни. Натежават мненията, че по-добре е да се излъчи кабинет с първия мандат на ГЕРБ-СДС (20,0%). Същият дял (19,6%) избиратели считат, че е по-добре да се проведат нови извънредни парламентарни избори. България да се управлява от кабинет, излъчен от третия мандат, предпочитат 17,0%, а 11,4% считат, че е по-добре правителство да бъде излъчено с втория мандат на ПП-ДБ.

Интересни са данните, които показват какви са промените в нагласите на избирателите, ако се стигне до провеждане на нови извънредни парламентарни избори. Ще гласуват за политическа сила, различна от тази, за която са гласували на 02.04.23, 11,8%. Други 11,0% заявяват, че са гласували през април т.г., но на следващи извънредни избори няма да гласуват; 5,8% не са гласували през април, но на следващите ще гласуват. Изводът е, че разочарованията са големи и могат да предизвикат значими размествания при още по-ниска избирателна активност.