Президентът забранил на за.-шефа на Сметната палата да се среща с ръководството на МВР заради Калин Стоянов
На 9 август президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова–Кожарева за кандидат за служебен министър-председател.
На 19 август държавният глава отказа да подпише указ, заради присъствието на Калин Стоянов в проекто-кабинета.
Същият ден Горица Грънчарова-Кожарева обяви, че отива в Съдебната палата, при и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, за да подаде сигнал за натиск.
Тя обясни, че е получавала обаждания за това кой да бъде вътрешен министър, вместо Калин Стоянов.
„Имаше определен натиск кой да бъде и кой да не бъде. Ще отида до главния прокурор и с всичките факти, с които разполагам, ще му ги дам“.
След настоятелно търсене, успях да се сдобия със сигнала на Горица Грънчарова-Кожарева.
Според мен и според юристите, които ме консултираха, в обясненията има потресаващи примери на наглост и натиск от страна на ген. Румен Радев! Ако президентът не се ползваше с имунитет, то той би станал обвиняем по чл.143 от Наказателния кодекс за принуда и злоупотреба с власт, предвиждащ лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Горица Грънчарова-Кожарева пише: “Някъде в средата на разговора ме попита кой ми оказва натиск и аз отговорих: „Ако отговоря, че Вие, г-н Президент? Това вярно ли е?“. Той нищо не отговори само стисна скули.”
– Абсолютно неприемливо поведение за държавен глава, за политик, претендиращ да бъде морален съдник, да определя кой какъв е в българската политика, да раздава публични присъди … Начинът на комуникация със заместник-председателката на Сметната палата е задкулисен, като сюжет от криминален филм; за посредник е използван човек, който не е служител на президентството, не притежава необходимия статут – Александър Нейчев е бивш финансист на БСП, довереник на Корнелия Нинова, когото тя изпраща да издири пенсионирания ген. Румен Радев. Той открива летеца по анцуг в квартално кафене и му съобщава за предложението на председателката на БСП да се срещнат в централата на “Позитано” 20. След известни колебания генералът дава съгласие да бъде номиниран за президент, главно по настояване на тогавашната му любовница Десислава Генчева, негова подчинена във ВВС.
– Александър Нейчев е бил главен секретар на Министерството на земеделието в един от служебните кабинети на президента Румен Радев, член на УС на Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, заместник-кмет на Неделино.
Какво се разкрива за Румен Радев и властническия му маниер да командва държавата, отвъд конституционните му правомощия – вижте сами:
СИГНАЛ
От Горица Грънчарова – Кожарева
УВАЖАЕМИ Г-Н САРАФОВ
Във връзка с определянето ми за служебен министър-председател с Указ на президента от 09.08.2024 г. бих искала да споделя за оказан спрямо мен опит за намеса във вътрешното ми убеждение по отношение съставянето на проекто-кабинет, а именно:
Всичко започна на 07.08.2024 г., когато в 16:30 ч. Александър Нейчев ме чакаше пред магазин „Фантастико“, на ул. „Пирин“ с личния си автомобил и ме отведе при президента Румен Радев в резиденцията, в която живее.
На срещата, след като ми беше представен списък с министри от действащото правителство, г-н Радев започна да обсъжда имената на всеки един – кой как се справя и кой не се справя. Аз казах, че ще преразгледам тези имена, към които той имаше обструкции, но ще взема решение след като се срещна с всеки един от тях. Безкомпромисен беше по отношение името на Калин Стоянов, на което отговорих, че ще проведа разговор и с него, преди да взема решението си.
В хода на разговора г-н Радев ми уточни, че излиза в почивка и че комуникацията между нас двамата ще се осъществява посредством Александър Нейчев. Подчерта също така, че желае да бъде в течение на всичко. След, което аз си тръгнах и Нейчев ме откара до вкъщи.
Към настоящият сигнал прилагам скрийншот на чатове между мен и Нейчев в приложението „Телеграм“, от които е видно, че в 08.47 ч. на 09.08.2024 г. Нейчев ми изпраща файл (в pdfформат) с примерната реч, която трябва да произнеса в същия ден при връчването на мандата от Президента. След което се обади в 08.49 ч., за да му потвърдя дали съм получила файла.
На следващият ден, в събота, 10.08.2024 г. в 10:11 ч. получих съобщение от Ал. Нейчев, който ми съобщи, че е бил помолен да ми бъде предадено, че следва да имам предвид – при разговорите с потенциалните министри, че същите следва безусловно да подкрепят моето предложение при избора за еврокомисар.
На 12.08.2024 г. в 12.00 часа, получавам питане от Александър Нейчев дали е възможно да се видим. Аз не съм видяла съобщението, тъй като телефонът ми се намира в стаята на секретарката обслужваща кабинета. Видях съобщението в 19.17 ч. вечерта, защото през целия ден бях ангажирана със срещите с министри от сегашния кабинет. В 19:19 ч. го попитах „Сега ли?“. Отговори в 19:20 ч. „Може и утре”. „Не е спешно, утре, когато кажеш“. Написах му, че трябва да видя графика си, който се намираше в кабинет 194 в Народното събрание. Тъй като бях много уморена, си изключих телефона на „Без звук“, за да не ме притеснява никой. Поради тази причина не съм видяла, че в 19:36 ч. А. Нейчев ми е изпратил поредното съобщение „Извинявай, дават ми зор и на мен. Мога да дойда сега, където кажеш. Не повече от 10 мин.“.
В 19:59 ч. и 20:33 ч. имам две неприети повиквания от Нейчев.
На следващата сутрин му изпратих съобщение, че от няколко дни спя по 2-3 часа през нощта, че срещите ми започват от 08:30 ч., ако му е удобно да дойде в 8:00 ч. в НС в кабинет 194. Той потвърди, че ще бъде там, в кабинета ми. На 13.08.2024 г., когато г-н Нейчев дойде в кабинета ми, набра от неговия телефон Президента и аз се чух с него. Последният изрази раздразнителност, по отношение на това, че Нейчев не може да се свързва с мен когато поиска, тъй като не отговарям на неговите повиквания и съобщение своевременно. В хода на разговора ни Президентът поиска да разбере как вървят разговорите за потенциални министри. Аз му споделих за намерението си да проведа среща с директорите на ОДП на МВР на 14.08.2024 г. в 12:00 ч.
Същият категорично ми забрани да се срещна с тях, повтори още няколко пъти, че не е съгласен, но аз му казах, че ще го направя и срещата с директорите се осъществи както я бях планувала.
Същият ден, в 13:11 ч. Александър Нейчев ми изпрати телефонен номер на г-жа Красимира Стоянова, която според тях е подходяща, за министър на транспорта и съобщенията, след което проведох среща с нея.
На 15.08.2024 г. получих отново съобщение от Нейчев с текст – „Здравей, кога е удобно да се видим?“. След приключване на поредната ми среща върнах обаждане. До колкото имам спомен се видяхме в късния следобяд на 15.08.2024 г. и разговорът ни касаеше проведената среща с директорите на ОДП на МВР. Споделих на Нейчев, че ще се видя и с директорите на ГД „Гранична полиция“ и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, защото бях разбрала от директорите на областните дирекции, че дават пълната си подкрепа за Калин Стоянов.
На следващия ден – 16.08.2024 г., в 13.05 ч. отново получих запитване от Нейчев дали ще се виждаме днес и определихме час 15:30 ч. След половин час получих ново предложение от него за по-късна среща, предвид притеснението му за изтеклата в медиите негова снимка – седящ на фотьойл във фоайето пред кабинета ми. Такава среща обаче не се проведе.
На 17.08.2024 г., след писмена покана за телефонен разговор в 13:42 ч. ми беше поставено условие – до 11:30 ч. на следващия ден да потвърдя какво е крайното ми решение за кандидатурата на Калин Стоянов.
На 18.08.2024 г. в 11:05 ч. върнах пропуснато обаждане и Нейчев отново ме попита за решението ми по отношение на Калин Стоянов. В отговор му казах, че не съм решила и че крайното си решение ще съобщя на определената от тях среща, същата вечер в 20:30 ч. Отидох на срещата с автомобил на НСО, като бях придружена от Илиян Ангелов – служител на НСО.
Когато пристигнахме в резиденцията Президентът ме посрещна и отново отидохме на същото място в градината, където проведохме и предходния разговор, а Илиян Ангелов остана някъде отвън с шофьора и не е присъствал на срещата. На срещата бяхме само аз и президентът. Темата на срещата отново беше списъкът с бъдещите служебни министри, които следваше официално да предложа на 19.08.2024 г. на Президента. Бях попитана също, защо не съм определила г-жа Красимира Стоянова за
министър на транспорта и съобщенията. Аз обясних, че имам по-подготвен кандидат за министър на транспорта и съобщенията.
Казах му че съм заменила г-жа Галя Кондева с доц. д.р Стефановски, защото „от материалите, които ми бяха предоставени от Вас, и личните ми срещи, се потвърди моето решение.“ По същия начин, материалите, които ми бяха предоставени за Гвоздейков и моите разговори с него, ми потвърдиха неговото безпокойство относно Гвоздейков.
Затова предложих друг за министър на транспорта и съобщенията, но не и Красимира Стоянова. По отношение на министъра на околната среда и водите споделих, че при разговора с него, аз не получих достатъчно задълбочени отговори на въпросите, които задавах на всички за кандидат-министри и затова предлагам друг на негово място, а именно Виктор Атанасов – досегашен зам.-министър на МОСВ, с когото аз проведох среща на 16.08.2024 г. в 10: 00 часа в НС. Казах на президента :„Г-н президент, както Ви казах и при първия разговор, аз не съм политическо лице, аз съм експерт и такъв ще ми бъде подходът – да събера най-добрата експертиза, така и подходих. Затова проведох тези десетки срещи през всичките тези дни, за да взема информирано експертно решение“.
Когато стигнахме до името на Калин Стоянов, Президентът реагира остро, че това име (Стоянов) е неприемливо за него, каквато беше и позицията му още в първия ни разговор по тази тема. Аз се аргументирах с факти, подкрепени с доказателства, включващи справки, доклади, анализи, които ми бяха предоставени по време на проведените срещи. Също така подробно разказах за срещите ми с директорите на Областните дирекции на МВР, при което той ме прекъсна с думите „Не трябваше да ходиш на срещите, както ти казах”.
В отговор на неговите думи обясних, че съм взела експертно решение, след като съм провела срещи със Златанов, Джартов и синдикатите на МВР и съм убедена в това свое решение. Тогава Президентът заяви, че той има последната дума по отношение на бъдещия служебен кабинет и решението ще бъде негово.
Някъде в средата на разговора ме попита кой ми оказва натиск и аз отговорих: „Ако отговоря, че Вие, г-н Президент? Това вярно ли е?“. Той нищо не отговори само стисна скули.
Казах, че аз ще изпълня своите конституционни правомощия и си тръгнах.
В края на този разговор той ми напомни, че съм с изтекъл мандат. Не знам защо ми каза това, но аз му отговорих, че аз не съм политик, че аз съм експерт, че никой не може да ми вземе акъла в главата и че след като приключим с това служебно правителство, съм решила да отида да работя в частния сектор, откъдето имам достатъчно много предложения. И тъй като досега съм опазила името си, няма да го зачеркна в края на професионалната си кариера.
Възприемах думите му като такива, целящи може би да ми въздействат при вземане на решение за съставянето на кабинет.
Комуникация с президента чрез Александър Нейчев, започна първоначално през Таня Атанасова – служител в Сметната палата. Тя бимогла да даде информация за разговорите си с Нейчев преди номинирането ми за служебен министър-председател.
Всичко, което изложих дотук го възприех като опит за намеса в самостоятелната ми преценка по чл.99, ал.5 от Конституцията относно състава на проектокабинет, но дали това е така, преценката не е моя. Това се отнася и относно същите гарантирани от конституцията правомощия и по отношение на министри: Калин Стоянов, Гвоздейков, Кондева, Петко Николов, както и да включа Красимира Стоянова като служебен министър на транспорта и съобщенията. Въпреки това аз направих самостоятелна преценка за всички, включително и за тези имена, с които лично се срещнах и предложих състав на проектокабинет по мое информирано решение.
Прилагам 14 листа с информация за съобщения и разговори от личния ми телефон.
С уважение:
