Платили $ 250 хил. за експедицията, издирват ги в най-дълбоководната спасителна мисия в историята
С кислород до четвъртък по обяд разполага екипажът на подводницата, която изчезна в Атлантическия океан по пътя към останките на “Титаник”, съобщи Би Би Си.
По думите на океанографа Дейвид Гало пътниците на борда на батискафа “Титан” са изправени пред суровите условия на дълбоките води. Машината загуби връзка с кораба майка “Полярен принц” на 560 км от бреговете на Нюфаундленд, Канада, в неделя. Останките от потъналия през 1912 г. “Титаник” са
на около 3800 м дълбочина
Ако “Титан” се намира на океанското дъно, това означава, че градусите там са малко над нулата и хората на борда могат да получат хипотермия.
Членовете на екипажа са британският милиардер и авантюрист Хамиш Хардинг, пакистанският бизнесмен Шахзада Дауд и синът му Сулеман, световноизвестният френски водолаз Пол-Анри Наржоле и капитанът на машината – Стоктън Ръш. Последният е главен изпълнителен директор на OceanGate – фирмата, която стои зад подводните експедиции до “Титаник”, които струват по $ 250 хил. на човек.
Семействата на “специалистите по мисията” (така OceanGate нарича пътниците на експедициите си, дори да са туристи – б.а.) са в очакване близките им да бъдат открити, преди кислородът на борда да свърши.
Батискафът е проектиран с кислородни запаси за 96 часа при възникване на извънредни ситуации.
6-метровият плавателен съд за последен път е изпратил сигнал до “Полярен принц” около 17 ч българско време в неделя, когато е бил над останките на “Титаник”. Батискафът трябва да осъществява връзка на всеки 15 минути. Контактът обаче се губи след час и 45 минути от спускането в океана.
Малко по-късно е изпратена тревога за бедствие до бреговата охрана на САЩ, която започва операцията по най-дълбоководната спасителна мисия досега.
Ако екипажът на “Титан” бъде спасен, подводната акция ще води с цели 3300 м рекорда от 1973 г. Тогава британските инженери Роджър Малинсън и Роджър Чапман оцеляват, след като подводният им апарат “Риби III” е заклещен на морското дъно на дълбочина 480 м край Ирландия.
Една от версиите, които спасителите разглеждат, е
заклещване на подводната машина
сред останките на “Титаник”. Единственият начин да се достигне до “Титан” е чрез дистанционно управляван кораб (ROV), тъй като той достига до максимална дълбочина от около 6000 метра. Машините са оборудвани с водни двигатели, камери, светлини, сонари и магнитометри. Подводни дронове станаха част от спасителната мисия във вторник.
“Водата е много дълбока – над 3 км. Това е като посещение на друга планета. Това е една тъмна и студена среда с изключително високо налягане”, посочва Гало.
Семейство Дауд са едни от най-богатите в Пакистан, като имат силни връзки с Великобритания – Шахзада е член на съвета на организацията на крал Чарлз III – “Тръстът на принца”. Бизнесменът е и зам.-шеф на две фирми – едната произвежда торове, храни и енергия, а другата – химикали. Пакистанецът е и член на съвета на калифорнийския институт SETI, който търси извънземен интелект. Той е на борда на “Титан” заедно с 19-годишния си син Сулеман.
Другият член на екипажа – милиардерът Хамиш Хардинг, има три рекорда на Гинес, един от които за най-дълъг престой на пълна океанска дълбочина. През 2021 г. той заедно с изследователя Виктор Весково се спускат до най-дълбоката точка в Марианската падина. Хардинг е посещавал и Космоса – през юни 2022 г. излита с ракетата “Ню Шепърд”.
Пол-Анри Наржоле е бивш водолаз от френския флот. Бил е част от първата експедиция, посетила останките на “Титаник” през 1987 г. – само две години след откриването му. Наржоле е прекарал повече време на кораба, отколкото който и да е друг изследовател.
“Трудно е да се каже, когато в подобна ситуация се губят всички комуникации, какво всъщност се е случило, докато не се намери корабът. Не е често срещано явление”, заяви Джон Миксън, бивш служител на бреговата охрана. “Очевидно е, че е
станало нещо извънредно
и много трагично”, допълни той.
Според писателя Майк Рийс обаче надежда има. Той е бил на предишна експедиция до “Титаник”, като посочва, че е направил три гмуркания, при които сигналът е изчезвал. “Има надежда, че е на повърхността или близо до нея. Направих три гмуркания – едно до “Титаник” и още две край бреговете на Ню Йорк. Всеки път се губеше връзка, но не заради качеството на кораба или нещо подобно.”
Изчезналият батискаф не се класифицира като подводница, тъй като не функционира самостоятелно. Машината има кораб майка, който служи като помощна платформа, както и тежести, които ѝ позволяват да се спусне надълбоко, а след това при откачането им – да изплува.
Билетите за експедицията струват 250 хил. долара, като OceanGate я рекламира като “възможност, която се случва веднъж в живота”.
Източник: 24 часа