Той обяви това при участието си в подкаста на американския журналист Патрик Бет-Давид
Израелският премиер Бенямин Нетаняху за първи път публично заяви, че признава геноцида, извършен от Османската империя по време на Първата световна война срещу арменците, асирийците и гърците. Той обяви това при участието си в подкаста на американския журналист Патрик Бет-Давид, пише „Таймс ъф Израел“.
Попитан от Патрик Бет-Дейвид защо Израел не признава арменския геноцид, Нетаняху казва: „Мисля, че го направихме. Мисля, че Кнесетът прие резолюция в тази посока“, въпреки че подобен закон не е гласуван.
След допълнителен въпрос защо нито един израелски премиер досега не е признавал геноцида, Нетаняху отвърна: „Току-що го направих. Ето.“
Бет-Дейвид произхожда от асирийско-християнско семейство от Иран.
Арменците отдавна настояват масовите убийства, извършени от Османската империя и довели, според различни оценки, до смъртта на около 1.5 милиона души, да бъдат международно признати като геноцид. Турция – наследникът на Османската империя – категорично отхвърля обвинението, че масовите кланета, депортации и задържания представляват геноцид.
На 20 април 1965 г. Уругвай става първата държава, признала арменския геноцид.
Въпреки това огромното мнозинство от държавите и до днес избягват да използват термина „геноцид“ за събитията между 1915 и 1923 г., когато османските сили избиват арменско население в системно планиран акт на етническо прочистване. Причината за това е страхът от влошаване на отношенията с Турция, която разполага с втората по големина армия в НАТО и е смятана за важен, сравнително прозападен мюсюлмански съюзник в Средиземноморието и Близкия изток.
Израел дълго време бе част от тази група, тъй като разглеждаше Анкара като ключов търговски и дори понякога военен партньор. Но отношенията между двете страни достигнаха ново дъно по време на продължаващата и в момента война в Газа. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е открит поддръжник на „Хамас“ и един от най-острите критици на Израел на международната сцена. Турция неведнъж е приветствала нападението на групировката от 7 октомври 2023 г., при което хиляди бойци нахлуха от Газа в южната част на Израел, убивайки около 1200 души и отвличайки 251 заложници.
Някои в Израел твърдят, че уникалният характер на Холокоста възпира страната да признае арменския геноцид, за да не бъде поставено масовото унищожение на една трета от еврейския народ в списъка на други трагедии от същия тип. Но мнозинството анализатори сочат като ключов фактор отношенията с Анкара. Според тях призивът „Никога повече“, роден в нацистките лагери на смъртта, е морален императив, който изисква еврейската държава да гарантира преди всичко собствената си сигурност – дори това да означава съюзи с неудобни партньори.
В същото време не липсват и израелци, които смятат, че именно опитът на евреите в Холокоста задължава страната да признава трагедии на други народи, преживели сходна съдба – тоест да разбира „Никога повече“ по обратен начин.
Много водещи еврейски организации, включително Антидефамационната лига и Съюзът за реформиран юдаизъм, вече признават арменския геноцид. Израелските лидери обаче дълго време се противопоставяха.
През 2001 г., когато отношенията с Турция бяха на върха си, тогавашният външен министър Шимон Перес категорично отхвърли „арменските обвинения“, определяйки ги като опит да се създаде паралел с Холокоста. „Нищо подобно на Холокоста не се е случило. Това, през което преминаха арменците, е трагедия, но не и геноцид“, каза той.
Въпреки това имаше и опити политиката да бъде променена. През 2000 г. тогавашният министър на образованието Йоси Сарид от лявата партия „Мерец“ обяви планове арменският геноцид да влезе в учебната програма на Израел. „Геноцидът е престъпление срещу човечеството и няма нищо по-ужасно и отвратително. Нашата основна цел е да възпитаваме чувствителност към страданието на невинни хора, избивани заради националността им“, заяви той на 85-ата годишнина от масовите убийства. „Ние, евреите, като главни жертви на убийствена омраза, сме двойно задължени да проявяваме чувствителност и солидарност с други жертви.“
Повече от десетилетие по-късно, през юни 2011 г., депутатът Арие Елдад от крайнодясната партия „Национален съюз“ внесе законопроект за обявяване на 24 април за Ден на възпоменание на арменския геноцид. Няколко седмици по-рано Кнесетът за пръв път обсъди признаването на геноцида. Повечето депутати изразиха подкрепа, но въпросът така и не стигна до гласуване.
Дори бившият президент на Израел Реувен Ривлин бе сред най-активните застъпници за признаването на арменския геноцид. „Немислимо е Кнесетът да пренебрегне тази трагедия“, каза Ривлин, докато бе председател на парламента от „Ликуд“, преди да заеме президентския пост. „Ние изискваме хората да не отричат Холокоста, не можем и ние да игнорираме трагедията на друг народ.“
Като президент обаче той промени приоритетите си. По време на реч в ООН през 2015 г. Ривлин говори подробно за масовото избиване на арменци век по-рано, но внимателно избягваше директното използване на думата „геноцид“. Той се ограничи до формулировката „убийството на членовете на арменския народ“, която намеква за понятието „ретцах ам“ (геноцид), но не го използва пряко. Ривлин също така реши като президент да не подновява подписа си под ежегодна петиция, призоваваща Израел да признае геноцида.
През 2018 г. гласуване в Кнесета за официално признаване на геноцида бе отменено поради липса на подкрепа в управляващата коалиция.
Досега едва 34 държави официално са признали геноцида.
България не посмя да го назове именно така. През 2015 г. българският парламент призна след бурни спорове „масовото изтребление“ над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г., като замени думата „геноцид“ от първоначалното проекторешение, внесено от „Атака“.
Източник: Mediapool.bg
