Да „пипнеш” „Солунската митница”

Нямам спомен някога да е арестуван и съден шеф на митница например, да не говорим за началниците в агенцията

0
344
митничари
Един от задържаните митничари. СНИМКА:МВР

Защо въпреки шумните акции по граничните пунктове няма осъдени митничари за корупция ?

СТЕФАН ТАШЕВ

Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир.

Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене… Задръстено е с евреи в Солун: петдесет ли, шейсет ли хиляди са, кой ги знае, ама все търговци хора: има да доиш, и да остане – не са като нашата, софийската голотия… Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната!

Това пише във фейлетона си „Разни хора, разни идеали” преди 120 години писателят Алеко Константинов.

Солунската митница не успяхме „да пипнем”. А пък и те гърците скоро я продадоха, заедно с пристанището, на някакви китайци, за да си плащат дълговете.

Но благодарение на Алеко „солунската митница” влезе в речника ни като символ на държавна корупция, на нещо нечисто и незаконно, от което обаче бързо се забогатява.

За „солунската митница” се сещаме само при поредната акция на МВР, ДАНС и прокуратурата по граничните пунктове и последвалите „арести на килограм” на митничари за корупция. След акциите висши прокурори и полицаи обявяваха разни „бомбастики” (по Симеон Сакскобурготски) за пари, имоти и рушвети на митничарите. Правеха се някакви обиски, караха ги като три синдижира роби по съдилищата. След което темата заглъхваше. До следващият арест.

Акциите са красиво нещо за публиката, вероятно и за ЕС ако въобще ни се връзват, но резултати някак си няма. След толкова много арести, спецоперации, акции с кодови имена и зрелищни МВР пикчърс кадри през годините, имаме само двама /ДВАМА/ осъдени митничари за корупция. Толкова. Останалите, заедно с прибирани на килограм граничари, се оправдани след многогодишни процеси и сега на свой ред съдят държавата в Страсбург. И ще я осъдят, а ще плащаме ние от джоба си.

Онзи ден на Кулата пак арестуваха две смени митничари-22-ма души, но най-високопоставеният служител се оказа началник смяна.

Нямам спомен някога да е арестуван и съден шеф на митница например, да не говорим за началниците в агенцията. Преди години покойният Ваньо Танов като директор на митниците също мечтаеше да видим митничар в затвора, но не доживя.

Преди две години премиерът Борисов бе силно възмутен, когато се оказа, че над 300 ТИР-а според турските документи, са се „изпарили” у нас.

Тировете бяха с цигари. Тогава пак бяха арестувани над 20 митничари и граничари. И толкова. Един от турските тираджии каза тогава в съда: Егати държавата, никой не ме спря на границата, даже един полицай ми казваше как да мина без проверка на камиона.

За да се пребори с контрабандата на цигари държавата реши да прави пълен физически контрол на камионите по границите. Това моментално бе използвано от т.нар. кантарджии-митничари, които започнаха да прибират „такса спокойствие” от всеки ТИР, за да мине по-бързо проверката.

Такава е била схемата и на Кулата, според прокуратурата. Въпреки арестите и акциите по граничните пунктове далаверата си върви с пълна сила. Там се знае, че да станеш митничар „на трасе” трябва да платиш една сериозна сума на който трябва. После я избиваш за няколко месеца от рушвети и вече минаваш на печалба.

Това е „солунската митница”-работи се с девиза „Ден година храни”. Всички са виждали и знаят „митничарските села и градчета”, колите на митничарите, имотите им, парите им. Идете в Свиленград, в Сливница или в Петрич и всичко ще ви се изясни. Моментално. Не го вижда само държавата. Или не иска да го види.

Тя се задоволява само с акции, от които нищо не излиза. Митничарите малко ги „тричат” в ареста, губят пари, все пак не са на трасе, може и да ги уволнят. Но после съдът ще ги върне на работа и всичко ще започне отначало. До следващата спецакция.
Защото мечтата за „солунската митница” не умира, тя е актуална и днес и ще бъде актуална и утре.