Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва, казва министърът на външните работи
„България не оспорва правото на самоопределение на Република Северна Македония /РСМ/, нито правото им да наричат езика си, както желаят“, казва вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за „Ройтерс”.
„Нашите притеснения са свързани с непрестанните претенции на РСМ за македонско малцинство у нас. Ако признаят корените на нацията и езика си, на това ще се сложи край“, добави първият ни дипломат.
Екатерина Захариева припомни, че България фокусира първия си период от ротационното председателство на ЕС през 2018 г. върху ускореното присъединяване на страните от Западните Балкани към 27-членния блок. Но тя може да наложи вето върху официалния старт на преговорите за присъединяване със Северна Македония следващия месец, ако двете страни не могат разрешат проблема.
Това е поредно предизвикателство за Скопие, което се съгласи да добави „Северна“ към името си, за да разреши продължаващия с десетилетия конфликт с Гърция и да разчисти пътя си за влизане както в ЕС, така и в НАТО. Преименуваната Северна Македония се присъедини към НАТО по-рано тази година.
България губи търпение по отношение на нежеланието на Северна Македония да прилага Договора за приятелство, който двете страни подписаха през 2017 г. Като изход, тя предлага да подкрепи официалния старт на преговорите за присъединяване, ако Скопие признае, че неговата идентичност и език имат български основи, като по този начин се прекратяват всякакви твърдения, че в България има ясно изразено „македонско“ малцинство.
Ако Северна Македония се съгласи, София е готова да признае македонския като един от официалните езици на съседката си, както и македонска идентичност. „Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, каза Захариева.
Според визията на София идеята за македонска нация и език са създадени в бивша Югославия в края на 40-те години и преди 20-те години повечето хора в региона са се смятали за българи.
Двете страни проведоха разговори през последните две седмици, за да се опитат да разрешат разногласията си преди срещата на ЕС на 10 ноември по въпроса, но с малък успех.
В четвъртък министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но подчерта, че самоличността и езикът на страната не подлежат на обсъждане.
