Лиляна Павлова искала от Ченалова да прекрати дело срещу нея

В хода на разследването е установено, че на 22 април 2014 г. съдия Ченалова е съставила официален документ с невярно съдържание

0
125
Румяна Ченалова
Румяна Ченалова

Прокуратурата предаде на съд бившата съдийка за престъпление по служба

Регионалният министър Лиляна Павлова е искала от бившия търговски съдия Румяна Ченалова да прекрати дело срещу нея, съобщава Mediapool.

“Преди парламентарните избори, които бяха спечелени от ГЕРБ и доведоха до втория кабинет на Бойко Борисов, г-жа (Владимира) Янева ме извика в кабинета си в качеството си на председател и ми каза, че г-жа Лиляна Павлова иска да се срещне с мен. За целта срещата беше осъществена със съдебния секретар на г-жа Янева в едно кафе в близост до съда. Лиляна Павлова ме помоли да прекратя търговско дело, образувано по искова молба на старозагорска фирма срещу Министерството на регионално развитие и лично срещу Росен Плевнелиев и Лиляна Павлова в качеството им на бивши министри на регионалното развитие“, обяви Ченалова.

Бившата съдийка обясни още, че интересът на Павлова бил да не е уязвима преди парламентарните избори. “Тази уязвимост идваше от бъдещите й планове“, обясни бившата съдийка и допълни, че докато е разглеждала делото е смятала, че министерството трябва да плати на фирмата. Самата Павлова не отрича да се е срещала с Ченалова. По думите й обаче била „поканена в Съдебната палата”. “Действително имаше такова дело срещу МРРБ, Росен Плевнелиев и мен, водено от старозагорска компания, по което първоначално съдия беше г-жа Чаналова, после като я отстраниха от съда, делото се пое от друг съдия. Делото беше прекратено през 2015 г. срещу всички страни“, заяви Лиляна Павлова. “Поканиха ме на среща в Съдебната палата, но пред палатата имаше някакъв протест. Когато отидох, ме посрещнаха г-жа Чаналова и една друга жена, която също не познавах. Г-жа Чаналова ми каза, че е, запозната с делото и каза, че тя счита, че е недопустимо да се води срещу физически лица, когато става дума за спор за плащане на суми между МРРБ и юридическо лице”, допълни министърът в оставка.

Междувременно прокуратурата предаде на съд съдията Румяна Ченалова за престъпление по служба и за документно престъпление. Това информираха от прокуратурата. Обвинителният акт е внесен днес.

Обвинението на Ченалова за престъплението по служба е за това, че в периода от 19 юли 2013 г. до 22 януари 2015 г. като съдия-докладчик по търговско дело, образувано по молба на „ОЕТ-Обединени Енергийни търговци“ ООД, с 14 отделни деяния е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, визирани в ЗСВ и ГПК, с цел да набави облага за дружеството.

На 18 юли 2013 година дружеството е подало искова молба до Софийския градски съд срещу Националната електрическа компания /НЕК/, като е претендирало плащане на 6 459 922 лева. По образуваното търговско дело за съдия-докладчик е била определена Румяна Ченалова. Тя е следвало да установи дали е налице редовна подадена искова молба и в случай на установена нередност, е следвало да остави без движение молбата – до отстраняване на нередовността. Исковата молба е била нередовна, тъй като не е била платена дължимата държавна такса в размер на 258 396 лева. Въпреки това съдия Румяна Ченалова е насрочила за разглеждане търговското дело.

На 24 юли 2013 г. въпреки нередовността на исковата молба, съдия Ченалова е допуснала поисканото от дружеството обезпечение на исковата претенция до размера на главницата – 6 459 922 лв. и е издала обезпечителна заповед. В резултат на това сметките на НЕК са били запорирани до този размер и дружеството не е могло да оперира в търговската си дейност с незаконно запорираната му сума в посочения размер.
На 15 октомври „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ ООД е подало допълнителна искова молба, с която увеличила исковата си претенция с 4 392 706 лева. Дължимата държавна такса за увеличението на иска е в размер на 175 708 лв., но и тази такса не била платена от ищеца.

Прокуратурата твърди, че целта на Ченалова е била, от една страна, да набави имуществена облага за ищеца по делото в размер на 434 105,14 лв., представляващи невнесени държавни такси за разглеждане на исковата претенция на дружеството. От друга страна, е целяла да създаде привилегия за това дружество – да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на първоначалната искова молба и допълнителната искова молба, както и да му гарантира възможността за удовлетворяване в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба сума по главницата.

В хода на разследването е установено, че на 22 април 2014 г. съдия Ченалова е съставила официален документ с невярно съдържание-протокол от открито съдебно заседание за поправка и допълване на протокол от заседание. Ченалова удостоверила в протокола, че при съдебното заседание пред съда били представени три фактури, в които получател е ищецът по делото, и едно преводно нареждане и че е констатирала идентичност на оригиналните документи с копията, приложени по делото.

Материалите от разследването са в 18 тома, 12 класьора и една папка, като в хода на разследването са назначени компютърно-технически и фоноскопска експертиза и са разпитани 23 свидетели.