11 г. след като слезе от първия стол в БСП, за него отново ще се бори Сергей Станишев.
От демокрацията насам той най-дълго е бил начело на столетницата – от 2001 г. до 2014 г., след това спечели и два мандата като президент на Партията на европейските социалисти. Той бе един от острите критици на бившата лидерка Корнелия Нинова, а след излизането му от Европарламента и ПЕС се завърна по-активно към партията.
Една от големите изненади в списъка на кандидатите е Румен Овчаров.
Той бе един от поддръжниците на Нинова до последно, макар на пленуми никога да не ѝ спестяваше критики. Бе критик и на Станишев, докато той беше лидер на партията, а самият Овчаров – негов заместник. Беше министър на икономиката и енергетиката в кабинета на тройната коалиция. Дълги години оглавяваше най-голямата организация на социалистите – в София, но се оттегли през 2012 г. Тогава обяви, че не страда от синдрома на незаменимите. 12 години стигат, отсече Овчаров. За последно се кандидатира за председател на БСП именно срещу Станишев преди повече от 20 г.
Столичните социалисти ще са изправени пред сериозна дилема,
защото това не е единственият “техен” човек в надпреварата. В нея влизат настоящият лидер на БСП-София, Иван Таков, който води и групата им в общинския съвет на София, и предшественикът му Калоян Паргов.
“Падна ми се номер 9. Нe правя аналогии с Гунди и последните секунди, защото няма да изневеря на червеното – нито в политиката, нито във футбола”, съобщи Паргов, след като се регистрира в комисията по избора. Той обяви намеренията си още в началото на декември, докато включването на Таков е станало в последния момент, научи “24 часа”. Срокът изтече в понеделник вечерта.
Първи пък амбициите си да оглави БСП за постоянно заяви Атанас Зафиров – временният председател и заместник на Нинова, преди тя да подаде оставка и да бъде изключена от партията.
Още двама от заместниците на бившата лидерка се борят за поста ѝ. Това са Борислав Гуцанов и Кристиан Вигенин. Последният в момента е евродепутат.
И Гуцанов, и Зафиров пък са членове на кабинета “Желязков” – съответно социален министър и вицепремиер без портфейл.
Така от заместниците на Нинова лидери не искат да стават само кметът на Гоце Делчев Владимир Москов и бившата депутатка Ирена Анастасова.
В надпреварата има и “президентски човек”,
както се шегуват на “Позитано” 20. За такъв минава Антон Кутев, който бе говорител на служебния кабинет на Стефан Янев. През пролетта на 2022 г. напусна Националния съвет на БСП, а малко по-късно стана и съветник на президента Румен Радев по парламентарните въпроси. След това отговаряше и за медийните изяви на служебния кабинет на Гълъб Донев.
Местната власт също влиза в състезанието с кметовете на две общини – 36-годишният Трифон Панчев, който управлява Дряново, и 52-годишният Павел Михайлов от Родопи.
Политологът д-р Боян Балев също се включва в надпреварата, залагайки на опита си като анализатор и макроикономист.
Най-младото лице, което ще се изправи срещу емблематични за партията имена, е лидерът на Младежкото обединение в БСП Габриел Вълков. Наскоро 28-годишният софиянец бе избран за втори мандат начело на МО, а в 51-ото НС за пръв път седна и на депутатската банка.
За лидер ще играе и Руси Статков. 69-годишният бивш депутат неведнъж е бил мераклия за висш партиен пост, но досега без успех.
Само една жена ще влезе в тази мъжка битка –
председателката на женската структура на БСП Дора Янкова. Зад гърба си тя има дълъг депутатски и кметски опит. Янкова бе преизбрана начело на жените социалистки миналия уикенд, а конференцията им се превърна в своеобразен старт и на лидерската кампания, след като на нея бяха повечето от кандидатите.
Кои от тях ще останат окончателно в надпреварата, ще се разбере, след като комисията по избора на “Позитано” 20 прегледа документите им и провери дали отговарят на изискванията.
Окончателният списък трябва да е ясен до 23 януари,
за да има месец за предизборна кампания. Според действащия устав на БСП кандидатите за председател трябва да са партийци от поне 8 г., 4 от които като членове на национални органи – конгрес, Национален съвет, Изпълнително бюро и Общопартийна контролна комисия.
На 15 февруари обаче социалистите първо трябва да минат през конгрес, който се очертава да е изключително тежък. Очаква се той най-накрая да обсъди промени в устава, за които се говори от години. Според запознати част от делегатите
ще се опитат да отменят прекия избор на председател,
който бе въведен през 2017 г. Тогава конгресът въведе и 12 г. лимит за депутатите – членове на БСП, както и ограничение от два последователни мандата за местен партиен шеф. Макар измененията да се гласуваха с мнозинство, почти веднага след това социалисти започнаха да изразяват съмнения, а напоследък посочват и примери за нарушения на тези правила.
Най-силни са гласовете на критиците на прекия избор на лидер, които искат връщане на старата норма – делегатите на конгреса определяха председателя на БСП чрез гласуване на най-висшия партиен форум.
