Юни чакаме отговор от ЕК по исканите от България промени в плана
„България е в „златната среда“. Получили сме около 25% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Има много страни, които са получили много по-малко. Това заяви служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов от парламентарната трибуна.
„Има шест-седем страни, които въобще не са направили искане за първо плащане. Целта ни е да не се допусне забавяне на изпълнението по време на предоговарянето, както и загуба на европейски средства по плана, добави Пеканов. Той подчерта, че преговорите по предоговаряне продължават. По думите му възможно най-скоро, след като приемем необходимото законодателство, да получим средствата по втория транш.
Служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства напомни, че България е получила първия транш по ПВУ през декември благодарение на работата на служебното правителство. Пеканов обясни, че средствата се съхраняват в Министерство на финансите и се разпределят и разплащат от министерството на база на определените проекти.
Процесът по предоговаряне на ПВУ продължава като целта е всички промени да бъдат изпратени неофициално на Европейската комисия до средата на настоящия месец, а до края на юни да бъдат представени и официално.
Това стана ясно от думите на Пеканов по време на изслушването му в парламента.
Той беше извикан по искане на БСП, за да информира депутатите дали се върви в посока изпълняване на решението на 48-ия парламент, който задължи Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика.
Пеканов изброи всички стъпки, който служебната власт е направила след решението на парламента от 20 януари тази година.
6 дни след решението, Пеканов е изпратил писмо до генералния директор на Работна група по възстановяването и устойчивостта Селин Гауер и генерален директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия – Мартен Вервей, за да ги информира за искането на страната ни.
По същество промяната, за която депутатите задължиха Министерския съвет да преговаря с ЕК, цели намаляване на емисиите на въглероден диоксид от производството на електроенергия с 40% и гарантиране на работата на въглищните ни централи без ограничение поне до 2038 г.
От ЕК отговорили в началото на февруари, че имат готовност за диалог по отношение на техническите детайли, но ревизираният план трябвало да продължи да съответства на критериите за оценка съгласно Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, сред които е адресирането на предизвикателствата, идентифицирани в специфичните препоръки за България в контекста на Европейския семестър. Сред тях е препоръката за „постепенната декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони“.
В отговора се отбелязвало, че реформите и инвестициите в плана са от основно значение за справяне с тази препоръка и всяко изменение в това отношение следва да предвиждало мерки с равностоен ефект, разказа Пеканов.
Били проведени и 9 срещи с представители на ЕК, за да се обсъдят исканите промени.
