Демокрацията по света отслабва заради войните и политическата поляризация, показва проучване на „Икономист“
Демократичните стандарти в световен мащаб са се понижили през 2023 г. заради разпространението на войни, авторитарни практики и спадащи нива на доверие в традиционните политически партии, предаде Франс прес, като цитира проучване на отдела за проучвания и анализи на сп. „Икономист“.
Британското издание отбелязва широки подобрения на Балканите.
Според „Икономист“ обаче България страда от политическа парализа.
Черна гора отбеляза най-голямото подобрение в региона на Източна Европа за втора поредна година, като резултатът ѝ се е подобрил от 6,45 през 2022 г. на 6,67, посочва „Икономист“. Черна гора бе повишена от така наречения хибриден режим на „несъвършена демокрация“ през 2021 г. и успя да се справи с трудния преход след отстраняването чрез избори на бившата управляваща Демократична партия на социалистите на Черна гора и нейния лидер Мило Джуканович. Това бе първото демократично предаване на властта след разпадането на бившето комунистическо управление след 1990 г. През юни 2023 г. се проведоха оспорвани парламентарни избори, които бяха спечелени от новото центристко движение „Европа сега“ („Покрет Европа сад“), спомогнало за подобряването на оценката за изборния процес и плурализма до 8,75, отбелязва списанието.
Продължаващата политическа нестабилност доведе до рязък спад в оценката на България – от 6,53 през 2022 г. до 6,41, коментира „Икономист“. Според списанието парламентарните избори през април 2023 г. бяха белязани от нередности и случаи на изборни измами. Взетото в последната минута решение за премахване на машинното гласуване от политическия процес на първия тур и връщането му за втория тур наруши процеса на гласуване. Продължителната политическа нестабилност и повтарящите се избори доведоха до намаляване на доверието в правителството и политическите партии, както и до ниска избирателна активност (40,6 % на изборите през април 2023 г.), отбелязва сп. „Икономист“.
България е паднала от 57-о на 62-о място, като остава сред страните, чиито демокрации изпитват проблеми.
„Това влошаване на състоянието на демокрацията в света се дължи главно на негативните тенденции в недемократичните държави, като например възобновяването на насилствените конфликти и авторитарните мерки“, се отбелязва в доклада.
От 74 смятани за демократични държави (от общо 167 изследвани), само 24, представляващи едва 7,8 % от населението на света, са описани като „пълни демокрации“, т.е. „държави, в които не само се зачитат основните политически и граждански свободи, но и в които има тенденция да се поддържа политическа култура, благоприятстваща просперитета на гражданите“.
Останалите петдесет, от САЩ през Бразилия и Тайланд до Израел, принадлежат към групата на демокрациите, които изпитват някои затруднения.
В тях „се произвеждат свободни и честни избори и въпреки че има проблеми (например посегателства срещу свободата на медиите), основните граждански свободи се спазват“, според проучването.
През 2023 г. към тази втора категория са се присъединили още две държави – Парагвай и Папуа Нова Гвинея, които са се наредили сред демокрациите. Въпреки това средният глобален индекс е спаднал миналата година до 5,23 от 10 от 5,29 през предходната година – най-ниското му ниво от публикуването на първото проучване през 2006 г.
Останалите държави са разделени между „хибридни“ и „авторитарни режими“ според индекса, изчислен въз основа на пет критерия – изборни процеси и плурализъм, функциониране на правителството, политическо участие, политическа култура и граждански свободи.
Нигер, загубил 29 позиции (до 141-во място), и Габон (с 28 места до 146-о място) са двете държави, които са претърпели най-голям спад в класацията. И в двете страни през изминалата година имаше държавни преврати.
Западна Европа е единственият регион, който подобрява резултата си, като изпреварва Северна Америка, която не е начело „за първи път от създаването на индекса през 2006 година“.
Все повече страни се сблъскват с „намаляване на доверието в основните политически партии и лидери“ и се поддават на „културни войни“ от рода на тези, които отдавна са характерни за САЩ“, се отбелязва в доклада. Западна Европа също се сблъсква с ниското ниво на доверие в управляващите и поляризация „около въпроса за имиграцията“. (БТА)
