Има ли изгледи за постигане на мир
Когато миналия месец войната на Русия в Украйна надхвърли 1418 дни, тя официално премина исторически праг – същият период от време, за който Москва успява да разгроми нацистка Германия през Втората световна война. За разлика от Червената армия, която преди осем десетилетия достига чак до Берлин в това, което нарича Великата отечествена война, четиригодишната тотална инвазия на Русия срещу съседната ѝ държава все още изпитва трудности да завладее напълно източното индустриално сърце на Украйна.
След като Москва не успя да превземе столицата Киев и да установи марионетно правителство през февруари 2022 г., конфликтът се превърна във война с огромна цена. Според някои данни близо 2 милиона военнослужещи са убити, ранени или изчезнали от двете страни в най-опустошителния конфликт в Европа след Втората световна война.
Броят на загиналите на бойното поле украински войници от началото на руската инвазия в страната през февруари 2022 г. е 55 000.
Това заяви президентът Володимир Зеленски по време на интервю за France 2 TV в сряда, съобщи „Би Би Си”. Официално обявените за изчезнали и военни, и цивилни, са много, каза още той.
Киев и Москва редовно публикуват оценки за загубите на другата страна във войната. В същото време обаче не дават подробности за собствените жертви. „Би Би Си“ обаче потвърди имената на близо 160 00 загинали от руска страна в сраженията в Украйна. Последният път, когато Зеленски даде актуална информация за броя на жертвите, беше през декември 2024 г. Тогава те наброяваха 43 000 души.
По отношение на официално изчезналите, преди шест месеца Министерството на вътрешните работи на Украйна съобщи за над 70 000 души – както войници, така и цивилни. Точната разбивка обаче не беше дадена.
В цяла Украйна военните гробове са ясно забележими. Те са маркирани със синьо-жълти национални знамена. Често върху надгробните плочи е гравирано изображение на войника в униформа. „Би Би Си” съобщава за майки, които все още търсят синовете си, които така и не са се върнали от битка. Често те се надяват мъжете да са задържани в руски плен, без да са обявени официално. Достъпът до руските затвори за организации като Червения кръст е силно ограничен, сочи изданието.
Русия е окупирала около 20% от украинската територия, след като незаконно анексира Крим през 2014 г., но напредъкът ѝ след инвазията на 24 февруари 2022 г. е бавен. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте този месец сравни настъплението на Москва със „скоростта на градински охлюв“.
През последните две години руските войски са напреднали с едва около 50 километра навътре в Донецка област в Източна Украйна в изтощителна битка за контрол над няколко ключови укрепени позиции. Въпреки бавния напредък и високата цена, президентът Владимир Путин запазва максималните си искания в мирните преговори с посредничеството на САЩ. Той настоява Киев да изтегли силите си от четирите украински области, които Москва незаконно анексира, но никога не успява напълно да завземе. Путин нееднократно заплашва с ядрения си арсенал, за да възпре Запада от засилване на военната подкрепа за Киев.
Война на изтощение
Първоначално, с бързи придвижвания на голяма армия и танкове по време на руския начален блицкриг и украинската контраофанзива през есента на 2022 г., бойните действия се превърнаха в кървава позиционна война по протежение на 1200-километровата фронтова линия. Базираният във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания изчислява руските военни загуби на 1,2 милиона души, включително 325 000 убити. Според оценката украинските загуби достигат до 600 000 военнослужещи, от които до 140 000 убити. „Русия е понесла най-високия процент на жертви от която и да е голяма сила във война след Втората световна война и нейната армия се представя слабо, с исторически бавни темпове на настъпление и малко нови територии, които да покаже като резултат от усилията си през последните две години“, посочва центърът, като отбелязва, че руските войски са напредвали средно с по 70 метра на ден в продължение на две години, за да превземат транспортния възел Покровск.
За първи път във военната история дроновете играят решаваща роля, като на практика правят невъзможно за която и да е от страните да разположи тайно значителен брой войски. Още от началото на конфликта Украйна разчита на дронове, за да компенсира предимството на Москва в огневата мощ и да спре настъплението ѝ. Но Русия значително разшири операциите с безпилотни апарати и въведе дронове с по-голям обсег, свързани с оптични кабели, за да избегне електронното заглушаване. Така зоната на поразяване бе разширена до 50 километра от фронтовата линия, оставяйки терена оплетен в нишки от влакна. Смесицата от високотехнологични дронове и окопни боеве в стил Първата световна война доведе до ситуации, в които малки групи пехотинци, често само по двама или трима войници, се опитват да проникнат в позиции на противника в градове, сринати от тежката руска артилерия. Доставянето на провизии и евакуацията на ранените се превърнаха в сериозно предизвикателство, тъй като дронове атакуват снабдителните маршрути.
Далекобойни атаки
Украински официални лица определиха тази зима като най-трудната от началото на войната. Русия многократно увеличи ударите си срещу енергийната система на страната, което доведе до прекъсвания на електрозахранването в Киев, където много хора разполагаха с ток само по няколко часа на ден по време на много ниските температури. Москва все по-често атакува и електропроводи с цел да прекъсне преноса на енергия и да раздели украинската електроенергийна мрежа на изолирани „острови“, засилвайки натиска върху системата.
Украйна отвърна с далекобойни атаки с дронове срещу петролни рафинерии и други енергийни обекти дълбоко в руска територия, за да намали приходите на Москва от износ. Украински дронове и ракети потопиха няколко руски военни кораба в Черно море, принуждавайки Москва да изтегли флота си от окупирания от Русия Крим към Новоросийск. А при дръзка операция с кодово име „Паяжина“ Украйна използва дронове, изстреляни от камиони, за да порази няколко военновъздушни бази с разположени стратегически бомбардировачи на територията на Русия през юни, което беше приет за унизителен удар за Кремъл.
Европейският съюз и Украйна
Европейският съюз, заедно със своите 27 държави членки, е най-големият „доставчик“ на финансова, икономическа, военна и хуманитарна подкрепа за Украйна . От началото на руската агресия, те са предоставили 194,9 милиарда евро подкрепа за страната и нейния народ. Помощта включва: 104,5 милиарда евро финансова, икономическа и хуманитарна подкрепа, 69,7 милиарда евро военна подкрепа, 17 милиарда евро в подкрепа на бежанците в ЕС, 3,7 милиарда евро постъпления от обездвижени руски активи.
През декември миналата година лидерите на ЕС се споразумяха да предоставят на страната заем от 90 милиарда евро чрез заеми от ЕС на капиталовите пазари, подкрепени от бюджета на ЕС. На 4 февруари 2026 г. Съветът постигна съгласие по позицията си относно правната рамка за отпускане на заема.
ЕС твърдо подкрепя Украйна и нейния народ и е ангажиран да продължи да предоставя необходимата подкрепа и в дипломатически план.
Натиск от САЩ и противоречиви искания
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който някога обеща да сложи край на войната за един ден, настоява за прекратяване на бойните действия, но посредническите усилия се сблъскват с рязко противоположни искания. Путин иска Украйна да изтегли войските си от частта на Донецка област, която все още контролира, да се откаже от стремежа си за членство в НАТО, да ограничи армията си и да предостави официален статут на руския език, наред с други условия, които Киев отхвърля. Русия остави отворена вратата за евентуално членство на Украйна в Европейския съюз, но категорично изключи възможността европейски мироопазващи сили да бъдат разположени в Украйна като част от споразумение.
Украинският президент Володимир Зеленски настоява за прекратяване на огъня по настоящата линия на съприкосновение, но Путин отхвърля примирие и настоява за всеобхватно мирно споразумение. „Териториалният въпрос е важен за Кремъл, но войната има по-амбициозна цел: да създаде Украйна, която изцяло да бъде в сферата на влияние на Русия и да не бъде възприемана от Москва като „анти-Русия“, отбелязва Татяна Становая от Carnegie Russia Eurasia Center.
Украйна и съюзниците ѝ обвиняват Путин, че протака преговорите, докато завзема още територии. Кремъл обвинява Киев и европейските му поддръжници, че се опитват да подкопаят предварително споразумение, постигнато от Тръмп и Путин на срещата им в Аляска.
Въпреки че отстояват позициите си, Путин и Зеленски похвалиха посредничеството на САЩ и се опитаха да спечелят благоразположението на Тръмп. След тужките разговори в Белия дом преди година Зеленски възприе по-прагматична позиция в преговорите, подчертавайки добрата воля на Украйна. След като Тръмп призова за президентски избори в Украйна, Зеленски сигнализира готовност за провеждането им, въпреки че те са забранени по време на военно положение. По думите му изборите могат да бъдат съчетани с референдум за мирно споразумение, но гласуването е възможно едва след установяване на примирие и получаване на гаранции за сигурност от САЩ и други съюзници.
Трудно постижимо споразумение
Зеленски заяви, че Белият дом е поставил краен срок през юни за край на войната и вероятно ще упражни натиск върху двете страни да го спазят. Но въпреки че Тръмп изглежда нетърпелив за мирно споразумение преди междинните избори в САЩ, предизвикателствата остават. Докато Путин настоява Украйна да се изтегли от Донецка област, а Зеленски категорично отхвърля това, бързо споразумение изглежда малко вероятно. Зеленски изрази и скептицизъм към компромисно предложение на САЩ източният регион да бъде превърнат в свободна икономическа зона. Кремъл очаква, че атаките му в крайна сметка ще принудят Киев да приеме условията на Москва. Украйна се надява да удържи позициите си, докато Тръмп не изгуби търпение и не засили санкциите срещу Русия, принуждавайки Путин да спре агресията си. Но често изглежда, че Тръмп губи търпение по-скоро със Зеленски.
Войната и западните санкции все по-силно натоварват руската икономика. Растежът почти е спрял заради трайна инфлация и недостиг на работна ръка. Последните санкции на САЩ върху износа на руски петрол допълнително засилиха натиска. Въпреки икономическите трудности обаче руските заводите увеличиха производството на оръжие, а правителството защити ключови социални групи като войници и индустриални работници от тежки лишения.
„Икономиката е по-бедна, по-малко ефективна и с по-ограничени перспективи, отколкото би могла да бъде“, пише Ричард Конъли от Кралския институт за обединени служби. „Но тя остава способна да поддържа войната. Елитите са по-зависими от режима, а не по-малко. Политическата система е изолирана от превръщането на икономическото недоволство в натиск за смяна на режима.“
NOVA
